Форумът на МК "Морски Братя" Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Сайтът и форумът отново са онлайн. Ако желаете да се регистрирате, моля изпратете e-mail на: gg.v@abv.bg или mcc.seabrothers@gmail.com
  8498 Публикации в 1216 Теми от 202 Членове Последен член: radinski
* Заглавна Страница Помощ Търси Календар Вход Регистрирай 
« назад напред »
Страници: 1 2 » Изпечатай
Автор Тема: До Иран 2012  (Прочетена 6608 пъти)
PITONA
Sr. Member
****
Публикации: 288



Профил Ел. поща
« -: Септември 10, 2012, 05:23:52 »

Видях се с време,и усетих желание,да напиша ,някой ред,за нашето пътуване до Иран,казвам нашето ,защото тръгнахме два мотора,който незнае по натаък,ще разбере.
Аз,със Ямаха(XVS 1100)и,Васко ,Хонда(Варадеро 1000).Така,си пътувме ,ние от 4 години.То не беше Египет,Италия,Австрия,Хърватия,дето се вика знаем си кътните зъби.

Тръгнахме ,от Бургас в 10.00ч.(вместо определения час9.00).








Бяхме решили,да караме поне до Анкара.Разбрахме се Турция да я минем на тагадък.Единственот място,на което трябваше да обърнем внимание ,беше Немрут.Но уви,след всичките планове,не знехме,че този ден е голямото футболно дерби,възлов мач,за титлата, Галатасарай-Фенербахче(голям пропуск).Четири часа,минавахме Истамбула(града голям).В,крайна сметка ,на смръчаване стигнахме Болу.Качихме,се над града в планината,да преспим.А,там ,все едно сме на Алпийски курорт.Алпийски писти,всичките,хотели,пълни със ски и сноубордове,и дори ,на високото се виждаше сняг.
Сега е времето да поясня със голямо съжаление,че почти нямам снимки от Турция,защото по късно в Иран ми изчезна лаптопа със картата от Турция в него.Само снимките,които съм качвал по пътя.Във Васко,имаше малко снимки и клипове от камерата,но забравих да ги взема ,а сега той пътува за Мароко.Както и да е,Турция,ще я карам по накратко,и без това има много материал за там,във форума.
На следващия ден,точката беше Малатия(880км.)
Тръгнахме към 8.00ч.Времето беше идеално,след Анкара,излязохме от магистралата и започнаха ремонтите по пътя,няколко дълги участъци карахме по черно,времето взе да се разваля,но бяхме ок.Във Кайзери,вече небето се отвори и порой.Скрихме се в една бензиностанция,и почакакхме да намалее.Задължително ,комшиите изкараха чая,и така час,но не.Тръгнахме и след около 20км.след Каизери,нямаше и капка паднала.Навлязохме в каньон,завои,ремонти,черно по 5,6км.На 40км.преди Малатия,режеха скалите ,около пътя(впоследствие видях),на прав хубав ,асфалтиран път,нагорнище,Васко,беше пред мен на 20м. със скорост около 100км.ч.,и в един момент го видях да се олюлява и да скача от мотора,докато го гледах,се озовах и аз на асфалта суркайки се от едната и от другата страна,без да се отделя от мотора,така около 40м.Наискочиха се работници и местни,помогнаха ми да изляза от мотора,гледам ,около Васката 15 човека,крещят,отивам,той лежи.Василе,ставай бе,той ми отговаря,че не му дават.Боли ли те нещо-не,ставай,тогава.докато се суети,ме пита мотора,как е.Незнам,как да му го кажа-не става,беше се забил в скалите отсреща,грозна картинка,цялото яйце ,куфари,спойлери,всичко изпотрошено.Върнах се  ,да разбера,какво точно се случи.Докато режат скалите с водоабразивна машина се отделя,една слузестожелирана течност и се стекла на пътя,като вада ,около 80см.напречно,на момента видях,как една кола мина оттам и поднесе здравата.Веднага излезе една фадрома и започна да чисти пътя.Разкрещях,им се ,но знаеки вината си, ме гледаха безмълвно.Върнах се при Васил,беше на крака,бяха дошли линейка и въоръжена до зъби жандармерия.Никой незнаеше друг език.Хванах един жандарм,за ръката и го поведох да му обяснявам,какво точно се е случило.Въпреки,че бяха ,го изчистили,пак бе хлъзгаво.Жандарма ,видимо разбра всичко и започна да говори по телефона с някой,аз отидох до Васил,вече видимо добре,от линейката,го караха да подпише,че не иска мед.помощ.Повечето разговори,ги провеждахме по телефона с някакъв,който говореше английски.казаха,ни,че ще дойде пътна помощ да ни закара до Малатия,и всички изчезнаха.Моят,мотор,също не изглеждаше добре.изкривено кормило,счупена ръкохватка на съединитея,степенките за краката бяха огънати до рамата,изкривен ролбар,смачкани аспуси,и още други дребни неща.а двамата,бяхме,като клошари,екипите разкъсани,но без капка кръв,само натъртвания,впоследствие разбрахме за две пукнати ребра на Васко.
Стъмни се,появи се и пътната помощ,натоварихме моторите с лебедката суркайки ги,грозна картинка,качихме се и потеглихме.Спряхме след няколко километра в поделението на жандармерията,там излезе войника,скогото разговаряхме на английски по телефона,попита ни ,какво възнамеряваме да правим.Искахме да оставим моторите ,някъде и да преспим в хотел.Войника ,даде инструкции на шофьора ,и тръгнахме към Малатия.
Крайна точка,за деня,достгнахме по най гадния начин.Разтоварихме моторите в автокъщата,на пътната помощ,настаниха ни в хотел,в близост до моторите,хапнахме и легнахме.За мен,знам,но със сигурност и двамата не мигнахме цяла нощ.Мислехме разни вариянти,да се върнем до Бг.и да тръгнем с кола,но всичко това изглеждаше много сложно.за мен бях решил,че ако намеря някой да ми пооправи мотора,ще продължа сам.На сутринта,отивайки,към автокъщата видяхме,че зад хотела ,има голям мотосервиз със магазин.Казах на Васил,какво съм намислил,учудено ме изгледа,но след малко колебание,ме подкрепи.
Качих се на мотора,някак си неестествен ми беше стойката,трудно вкарах първа скорост(и скоростния лост,беше се огънал)и яваж,яваж до сервиза.Наизкачаха всички,и се заоглеждаха,дойде омбашията Али,огледа,огледа и вика,ЩЕ ГО ОПРАВИМ.Тогава видяхме,че и семерингата,на десния кол,беше изпуснала,но трябваше да чакам семеринги 2 дни,да пратят от някъде,и се отказах.
Запалиха оксижена и изправиха всички огънати детайли.
при оксижениста


Вече,знаех,че ще продължа.А Васко организираше прибирането си(има го в текущи пътувания).Купих си ново яке,турско,но се впоследствие се оказа,много добро,вентилирано с доста джобове,само смених протекторите със скъсаното.Източихме бензина на Варадерото,и във 5,6 бутилки,от кола по 2л.ги превързах с ластици по мотора,страшна картинка.Това,беше важен момент от самото пътуване,затова ,го описвам с подробности,по нататък,ще бъда по кратък.

васко,тръгна с един пикап,за Истамбул и аз останах сам.Трябваше да стигна до Немрут,а беше 16.00ч.След няколко обърквания по непроверени пътища,реших да мина по царския.Междувременно,ме спряха полицаи,да ме питат,какви са тези бутилки по мотора,със усмивка се разбрахме и продължих.Пак за почна,голям дъжд,но нямаше време за спиране.
Беше ми,някак странно,за първи път сам с мотора в чужбина,самотно,но ентусиазиран,че все пак приключението продължава.
Видях,на хартиената карта,че има път,през кюрдски села,който ми спестяваше 60км.,и хванах от там,въпреки Гармина.Оказа се ,чисто нов асвалтиран път,през планината,мноо красиво,готини завой,голям кеф.
В Немрут пристигнах на смръчаване.Първата къща в селцето,се оказа хотелче,но затворено,след кратък разговор с комшиите,пристигна някакъв младеж и ми отвори да се настаня,впоследствие се настани и възрастна немска двойка с кола.Нощувката ми беше и със закуска,но попитах и за вечеря,че бях гладен,а нямах неприкосновен запас.Всичко се уреди за 30тл.
Имах,ракийка разбира се ,направих главата и в леглото.На сутринта,газ,към върха.Между другото,от този ден нататък,всяка сутрин,до края на това пътуване,си задавах въпроса,какво ли ми е приготвила днес съдбата(върна ми го тъпкано,все хубави работи).
Немрут ,се разглежда относително бързо,час,два със снимките,които вече ги нямам.само тази.

Мястото,е доста интересно,заслужаваше си.
Върнах се в хотела ,накачулих багажа и поех на изток.Бях решил за деня,да стигна до Ван.Първо трябваше да се кача на ферибот,през язовир Ататюрк,откъдето започва,небезизвестната река Ефрат.Сега строят мост,но дотогава с фери.Имах хубави снимки от там,особенно една ,на която заснех знак стоп,показващ се от водата.На другия бряг,се заприказвах със група швейцарци с четири мотора,обикалят Турция.Минах през Диарбекирската пустиня(ужасна гледка),и тук,голям дъжд.Мотора ми започна да прекъсва,знаех,че екстравагантния ми въздушен филтър,бе взел вода,но нямаше каде да спра,да се скрия.Прекъсвайки излязох от облака,филтъра изсъхна и продължих до небезизвестния град Батман.Задължителната снимка на табелата.

След Батман,пак започна силно да ме вали,и спрях на една крайпътна постройка,впоследствие се оказа джамия,но без минаре(странно).Ходжата,ме посрещна с кока кола в ръка и седнахме двамата не една маса със тиквено семе,и зачоплихме,защото не можехме да се разбираме много,много.Не след дълго запреиждаха,някакви хора и сядаха на масата.Заприказвахме се ,колкото ръцете ни позволяваха.Разбраха,че пътувам за Иран,и се учудваха.Питаха ме за религията,отговорих християнин,и се започна,говорихме си за Иса(Исус),за Мохамед.Ходжата,ми обясни,че е хаджи(ходил в Мека),и аз му казах,че съм хаджи,че съм ходил с мотора до Йерусалим.Семките свършиха,сложиха още две шепи,разговора продълже  за политика,Ердоган,Обама,Путин,дъждът си валеше,и изведнъж всички станаха,обърнаха се,към надписа на стената и започнаха да се молят,беше ми неудобно да ги прекъсвам,и си останах на масата безмълвен,бяха големи симпатяги,имаха профили във Фейсбук,разменихме ги.По едно време дойдоха Жандармите с две емтелбета и джип,всички излязоха и се разцелуваха.И аз излязах,попитах дали мога да снимам,след кратък разговор с ходжата,се съгласиха.

в средата е ходжата,рижав със сини очи


Дъждът намаля,а аз се бавех.Моите нови ислямски аркадаши ми дадоха номер,на който да звъня,ако срещна проблеми в Турция,по нататък не отговаряли,щели да се молят за мен.
Продължих и преди Битлиз,започна,някакъв мега ремонт на пътя,около 20км.,може и повече,много КПП на жандармерията(велкоме то Кюрдистан),бавно движение и слаб,но непрекъснат дъжд.много се забавих.
На мръкване,едвам успях да се дотътря до Татван.намерих си хотелче,със стая без прозорец(всичко бе заето),и кратка обиколка за вечеря и в леглото,че бях,като пребит ,този ден.Реших,че трябва да остана две нощи там,за да се исуша и почина.
Извинявам се за постния разказ,и правописните грешки.От тук,нататък,вече имам снимки.
На следващият ден,разгледох градчето,запознах се с много хора,изпих Н-количество чай,поразпитах,какво трябва да видя непременно.Местните ми казаха,че трябва да се кача,на Немруд гьолу,който се намира в кратера на загасналия вулкан Немруд
.Тръгнах по пътя и изведнъж ДУР-бариера,пътят затворен от лавина,и е непроходим,кофти.Върнах се в града,и се разходих по крайбрежната алея.Междувременно,се върнах в хотела,и ме преместиха в голяма стая със прозорец,най после,ще съхна.


на това му викат Кюрдски банан,всички го ядат.опитах,не ми хареса,има стипцав вкус,но свършва за часове.

ремонт на дисагата,скъса се при падането,и се намокри всичко,по пътя.

айде на кюрдските дюнери


вулкана Немруд

Вечерта,седнах във фоаето на хотела със собственика ,и се разприказвахме,за обичайните неща,откаде на къде.Както всеки път от Бг.насам,всички ми говориха,колко е опасно в Иран,и как ,ще ме заколят,че,ние "западняците"  сме луди така,като обикаляме с тези мотори.И,тогава Мехмед ми каза.-Митко,голям късметлия си,че си гражданин,на Европейския съюз,иначе тук в Кюрдистан,щяха да ти вземат мотора,а на теб незнам ,какво можеше да ти се случи.Ако,беше американец или руснак,вътре си.Те(бунтовниците) всичко знаят,от каде си,за каде си,защото сто процента ,са те питали няколко пъти.Замислих се.Това е може би така,заради позицията на Европа ,за кюрдските бунтовници или терористи,както ги наричат.Наистина ,в града имаше многолюдни Армейски части  въоръжени до зъби,и коли със картечници отгоре(не смеех да ги снимам),и ежедневно се случваха някакви инцидентиТова съм го виждал във Йордания и Египет,не ми беше за пръв път.Много местни,докато си говорихме,ми викаха-Фридъм за Кюрдистан,Турците са тирани,и разни подобни неща.
На другия ден,ме чакаха към 400км.,до заветния Иран.
Тръгнах рано,първо се движех по крайбрежието на езерото Ван,после навлязох в заснежени планини,но поне дъжд нямаше,а и прогнозата не беше за дъжд.Започнах да приближавам границата със Ирак,и това осезаемо се усещаше.През няколко километра военни постове,проверки,обичайните ремонти на пътя.
стара крепост по пътя

На едно зверски охранявано кръстовище,се отделих за иранската граница,и навлязох във един каньон,където имаше събор на всичките насекоми в района,за 10минути слюдата ми почерня.След 20тина километъра,бях на границата.
Няколко проверки,докато стигна до митницата,от там едно хлапе,ме подхвана и ме прекара,през всички гишета набързо,дадох му всичките си останали турски монети.Но,на портала се оказа,че от иранска страна има почивка един час,време за снимки на граничарите.

на ,този,едно ендуро и да хваща баирите.

портала

аятоласите

След 40 мин. портала се отвори и влязох в Ислямска република ИРАН.Портала е един и за влизащи,и излизащи,получи се зверско задръстване,но аз се промуших,и влязох в някаква лудница.Първа гранична проверка и разпит по документи,сякаш неможеха да четат,какво пише в паспорта,явно процедура.После дойде някакъв момък ,и ме заведе на едно гише,друг ме покани вътре на чай,и приятелски ме разпита на труден за разбиране английски,докато ми оформя документите,мили хора.Обикновенните неща,на каде,откъде,ще минавам,през кой пункт,ще изляза,колко дни,ще съм в Иран.Сипаха ми втори чай,викам си няма лесно да изляза .След 15мин.,ми дадоха документите,казаха печат на изхода на пункта и ВЕЛКОМЕ то ИРАН.Излязох от сградата на митницата,и ме почнаха чейнджаджиите,веднаг обратно в сградата,се помолих на митничаря с който пих чай,да ми помогне.Отзова се,и започнаха едни пазарлъци.Дадох му 200$,той ми даде няколко пачки,и каза,добър курс.Докато му благодарях,видях,как тарикатите си отиваха възмутени.Отидох до изхода печат,отново Велкоме то Иран,и бях там,кадето най исках да бъда.
« Последна редакция: Май 05, 2014, 06:25:03 от LoadingMaster » Активен

нищо хубаво не става лесно,и нищо лесно не е интересно!!!
samotnika
Гост
« Отговор #1 -: Септември 11, 2012, 12:42:45 »

Браво Питоне,с нетърпение чакам продължението, като чета пътеписа все едно пътувам с теб. Добреее! Добреее!
Активен
PITONA
Sr. Member
****
Публикации: 288



Профил Ел. поща
« Отговор #2 -: Септември 13, 2012, 06:03:31 »

Tака,както писах,бях вече там,където исках да бъда най много.
Бях си изградил,някаква представа за Иран,от колегите(всички знаем,кои)във форума.Но въпреки това ,чувствах някаква еуфория,дори всичко ми се струваше,много по различно от представата.Ще ви споделя,че щом минах границата,все едно свалих някакъв товар,който ме подтискаше,може би защото останах сам,или защото, вече бях далеч от БГ.немога да си го обясня до ден днешен,може би и еуфорията и адреналина си казваше думата,но ми беше адски приятно,и не ми пукаше от нищо.Затова и изтървах ,единствената бензиностанция до най близкият град Урмия(50км.),а знаех,че нямам гориво,просто не мислех вече за такива работи.
Естествено,че се върнах,иначе щях да се охълцам,след 10км.
Спирам на бензиностанцията,и казвам фулл танк,естествено,тук ме разбраха,защото е погранична зона.
От преди ми е било странно,как всички цени в арабските държави ,цифрите ги изписват по друг начин,а на бензиноколонките е по европейски,както и да е ,вероятно колонките са внос.Заредих,18 литра,за около 7$.Бях подготвен за тази цифра,но въпреки това се радвах,че съм излязъл от Турция.Там зареждах последно 4,55тл.литъра,което си е 3 $.Карам и се радвам,и хоп влизам в градаа.
Урмия е столица на провинция Западен Азербайджан,и около 2 милиона .Предградията са бедни и мръсни,като във целия Близък Изток.Колкото по навътре влизах,толкова морето от автомобили и мотори ставаше,все по голямо.
 Толкова не ми пукаше,че спрях на едно възлово място около центъра да си почина(не,че бях изморен) и да видя,какво,ще се случи.Веднага,дойде един старец ,да ме поздрави и да ме пита,дали може да ми помогне,после още и още станаха поне 5 човека.Попитах за хотел,нарисуваха ми една скица откъде да мина за да го намеря и тръгнах.Малко се пообърках,та спрях да погледна пак скицата,и веднага дойде един младеж.Здравей,как си от каде си,обясних му,какво търся,и той ми каза,не е нужно да ходиш на хотел,бъди мой гост,съгласих се.Въобще,не ми пукаше,че ще спя в някакъв непознат,просто исках да опозная хората,бита им и всичко свързано с тях.Последваах го след автомобила до тях.Явно се беше обадил по телефона,на родителите си,и ме посрещнаха подобаващо.
Казваше се Хусеин,на 20 години,и замина на работа с уверението,че ще се върне до час.Семейството му беше бедно,със къща с вътрешен двор,както повечето къщи,обзаведена по западен стандарт,със плазма,лаптоп,сателитна тв.,интернет,нищо не липсваше.
Показаха ми стаята,всичко ок,но легло нямаше.Изкъпах се,седнах при семейството му,и се разприказвахме с баща му(леко назнайваше английски).Обичайните въпроси,докато гледахме телевизия,и пиехме чай.Направи ми впечатление,че по ТВ. течеше,някакво предаване за разкрасяване,жените без забрадки,дори голи.Попитах каква е тази програма,като бях сигурен,че не е иранска.Той ми отговори,че е азербайджанска,и че те са азери,по националност.Впоследствие разбрах,че се намирам в западен Азербайджан,и че в Иран живеят над 20 000 000 милиона азери.Всъщност,хващаха над 300 програми,и ми каза,че има и български,но го спрях да търси.Мислех си,че ще видя,нещо автентично,но глобализацията,тук,бе навсякъде.
Ето снимки,от Хусеиновата къща
това е снимка,от бюрото на Хусеин,най горе е Азербайджански борец за свобода,а отдолу са всякакви пътешественици.


Просто младежа си колекционира пътешественици.Как,ги намира случайно или не,много голяма част минават през него,и продължава да пуска снимки във фейсбук,кого е приютил,дори и Бойко и Мони преспаха в тях,въпреки моите съвети,както,ще разберете по нататък.Просто Хусеин,иска да бъде част от глобалния свят,чете много,а също и пътува с неговото 200сс индийско моторче до Армения,Турция.

Обича много моторите(обърнете внимание на тениската),и въобще не обича власта.Между другото геополитическата ситуация във Иран,е много странна,доколкото разбирам от местните,правителството очаква война не само от Израел и Щатите,но за това по късно.Учудващо за мен в Урмия има,както я нарече Хусеин мотобанда с големи мотори.Беше ред да я посетиммм.Качва се той зад гърба ми,карам към 12км.(Урмия е 2 милиона),ипаркираме пред местния мотоклуб.Отпред има спрени Хаябуса,Ямахи Р 1,и Р 6.Запознавам се със всички,излизат гледат ми мотора,всички са във възторг,аз съм шейха.Сега е времето да поясня,че в Иран,нямат право да карат мотоциклети над 200сс,над този максимум,трябва да е регистриран,като рейсингов,за състезания,а там състезанията са много популярни,защото са част от запада.Който има такъв мотор,регистрационната табела е със снимка на водача.

Естествено,моя мотор не е рейсингов,и затова повечето иранци,не са го(такъв тип) виждали на живо,а и надали,някой пътешественик,би отишал със такъв мотор там.
ето мотоклуба


Нахраниха ме с омлет,вкусен но не достатъчен,исках месоо,заведоха ме на съседно заведение за бързо хранене,пълна имитация на макдоналдс,изядох един бигнезнам си кво и се върнахме в клуба.Там играеха иранската народна игра табла.Казах им,че съм великият шампион на моя град и,вече всички,искаха да играят с мен.От 8 човека ,бих 5,един стана ,че жена му го викаше(чехльо),един ме преби(калитар),а последния му избягах,че не усетих,кога стана 2.00ч.


Дойде време,за лягане.Прибираме се с Хусеин,измивам си зъбите,отивам си в стаята,опаа послали ми едно шалте,и силягам.След 10 мин.идва Хусеин и си опъва едно шалте и си ляга до мен,как да спа,добре че бях много изморен и съм заспал.На сутринта го питам,легла ,стаи ,нямат ли,че така се получава.Отговорът.Митко,ние спим на земята,такава е нашата традиция,и който е поканел гост спи в неговата стая,така всичко го възприех безболезнено,а и трябваше да се примиря,защото,щях да остана ,още една нощ там.Първо,за да се аклиматизирам,второ днес,щеше да ме води на състезание със коли и мотори,на писта.
Забравих,не съм ви запознал със Хусеин.


Беше петък,това е почивният ден за мосюлманите,или така нареченият уикенд.Бях обещал,да закусваме ,при едно момче от клуба,който има заведение за закуска,по думите на всички най добрата в града.
закусихме обилно

направих добра реклама



както виждате от последната снимка фара ми е счупен от падането в Турция.После ходихме на сервиз и го завариха.
след ремонта

Стана време да ходим на пистата.Тя се намира до езерото Урмия,второ по соленост в света,след Мъртво море .Малко странно звучи,но цялата банда,от 6 мотора със моя карахме 30км.докато стигнем,всички ни свиреха,радваха,аве ко даа ви обяснявам Иран.
цялата банда


познайте ,какво гледат...


за фон,почти пресъхналото езеро



новото поколение



всъщност,това е пистата,отсе4ка дълга 2,3км.Широк асфалт,по който карат,коли на дрифт и мотори екек,и на задна гума.



Страхотни мацки ,има в целия Иран,ама Иран,знам ли?

междувременно,всички ми говореха ,и ми показваха снимки на един аржентинец на име Клиданор,с който впоследствие в Есфахан се запознахме.той също отседнал в Хосеин,оставил им много снимки,и клипове.Обикаля света с Дукати Мултистрада.Личен приятел,на Валентино Роси.
Прибрахме се в дома на Хосеин,а там поне 15 човека,цялата рода,вечеря в моя чест.Голямо приказване беше,накрая към 1.00ч. мисля,че се скараха и си разотидоха.Легнахме,като предната вечер,като си мислех,че е за последно.Въпреки неудобството се наспах.
на сутринта с хосеин,отидохме да ми регистрира на негово име сим карта,и да ме изпрати.Хич ,не ми се тръгваше от там,но знаех,че ме чакат ,много други приключения.между другото ,бащата на хусеин ,ми поиска,някакъв подарък,но ми намекна,ако може пари.Дадох му 20$.Сега,като се замисля,това всъщност,не е същинския Иран.Това са Азери,много по различни от Персите.Персите,които видях,бяха горди,ерудирани хора,традиционалисти ,друг манталитет,незнам как точно да го обясня,но по,по,и все така дружелюбни,дори повече.Азерите,говорят,някакъв вид турски език,но много по мек,и мечтаят за обединение,или самостоятелна държава с Азербайджан,рано или късно,ще има и там патаклама.По,късно в Армения,седях на маса и си говорих с ирански азери,после дойде един Парс(персиец),азерите вкупом се изнесоха,има вражда и между етносите.Въпреки това в Западен Азербайджан,ми хареса много.
Хусеин,ми купи и една хартиене карта,на Иран,че нашата,която бяхме купили от Ибей за 50$,Васко беше забравил при суматохата на тръгване.
Изведе ме от града и ми показа посоката.Бях решил да карам до Хамaдан,през Санандаж(културна столица на ирански Кюрдистан),около 600км.
Време е да ви разкажа за Иранските пътища.Двулентови в едната посока,като насрещният е отделен на известно разстояние,от 100м. до 3км.Супер качествен асфалт,много табели и знаци ,всички на фарси и Англииски.В ден,когато карах,изминавах средно,около 600км.,без да почуствам особенна умора.Обикновенно тръгвах,към 7.30ч.и пристигах следобед ,към 14.00ч.,почти без да спирам(ако нямам дестинация за разглеждане).Навигация,почти не съм използвал,при наличието на ,толкова табели.Това са първокласните пътища.
Имат и Магистрали,които са зверски широки(4 ленти на посока)и са платени,мисля символично,но за мотори е безплатно.
Много,често има КПП,и катаджии с радари,като бинокли,за засичане,като шофьорите присвяткат за предупреждение.Ограничението е 100 денем и 85 нощем.
Не съм имал никакви проблеми със полиция,дори напротив винги се опитваха да ми помогнат.
Въобще,не съм съобразявал със ограничения и знаци.Няколко пъти са ме спирали,но след паспортната проверка с усмивка ме пускат(имах интересни случки,но по нататък).Моето,лично мнение е,че мотоциклетите,до някаква степен не ги смятат за участници в движението,а те са много милиони.Основното превозно средство във населените места.Влизат в забранени улици,в насрещно,без каски.В Урмия,бях навъртял към 100км.градско,покрай "мотобандата",и точно следях,какво правят.Полицаите,не бяха подготвени за мен,защото моторите на местните(125 сс.),не могат да излязат от ограничението,и почти не се използват извън града.Дори ,мога да заявя,че в тази лудница ми харесваше.И,нещо друго,което разбрах,да пътуваш сам технически е много лесно.Средната ми скорост бе  120-140км.ч.
Бойко,беше ме предупредил за натоварен трафик по главните пътища,но не беше така.Само няколко участъка,преди Есфахан и Язд,усетих усилен трафик.

Активен

нищо хубаво не става лесно,и нищо лесно не е интересно!!!
PITONA
Sr. Member
****
Публикации: 288



Профил Ел. поща
« Отговор #3 -: Септември 13, 2012, 09:06:27 »

От Урмия до Хамедан,пътя минава през планински и полупланински ландшафт.скалисти и голи върхове ,и зелени и тучни долини.Жегата беше поносима,дори точно,впредвид височината.Почти целия западен Иран е във планини.Беше  ,към 20 май,вече бях спрял да гледам дати и дни,само часовете ме вълнуваха.
След 200км,от тръгването,забелязах,как прясно заварения фар,започна да се движи неестествено.спрях и видях,че два,от трите болта,които го държат са паднали.започнах да вадя инструменти и други болтове,в същия момент мина ,кола и ми свирна,махнах и подмина.В иран,като се разминавах с колите ,все ми свиреха,от любопитство,още по лошото ,е като се изравнят с мен и започват да ме поздравяват и снимат.та,същата ,тази кола ,се върна и излязоха четирима младежи,вероятно попитоха ,какъв е проблема.Аз със ключове в ръка им показах фара.Набързо ме избутаха,взеха ми инструментите ,и започнаха да оправят проблема,аз стоя само и наблюдавам.Аз,казвам нещо,те все едно ,че разбират ми кимат с глава,голям смях ме обзе,и мен и тях.както ида е ремонта свърши,и започнаха обичайните въпроси,просто знам ,какво ме питат,без да разбирам.Като им казах,че съм от Булгаристан,много се зарадваха,и започнаха да ми обясняват,защо.аз гледам и не разбирам,те пак,аз пак не разбирам и вдигам раменете,накрая един се престраши и си показа начупените уши.Голям смях,били борци,и единия е бил на състезание във Бг.успях да разбера,че много му е харесало,и че и другите,много искат да отидат.





Поракомахме ,поканиха ме да им отида на гости,но аз им отвърнах,че съм за Хамедан,и Есфахан и трябва скоро да се отделя от този път.Бяха видимо разочаровани,дори ми предложиха,пак,че имало път за Есфахан,от тяхното място,удължавало се със 100км,но аз пак им отказах.Сега,като се замисля ,при такива разговори ,как се разбирахме със лекота(винаги),чак не си вярвам.
Изпратихме се ,и аз продължих.Свих ,за Хамедан,и навлязох гола изпечена планина,със големи и високи зъбери,и много завои.след около 100км,забелязох крайпътно място за почивка с няколко заведения и работилнички.реших да спра да се освежа с чай,и тоалетна.Бавил съм се ,не повече от 10мин.Качвам се продължавам,и след километър,гледам по магистралата,някакви дрехи,намалям ,паг гледа,моите дрехи.Спирам,гледам,пак моите дрехи.Стоя и недоумявам,какво се случва(още недоумявам),поглеждам отляво,дисагата ми я нямааа.Беше ,паднала в Турция,преди няколко дни,на един завой,механизма който я държи към стойката беше се изкривил при падането в Малатия,но го оправих и нямах проблеми до тук,дори според мен ,стана още по здраво.
Оглеждах се ,колите ми свиреха,отдох 1км,на обратно,гледах в канафките,нищо.дисагата със лаптопа и хартиените карти,за Армения,Грузия,Северен Кавказ,които Ники,беше ми дал,липсваха,също и някои дрехи.Събрах,каквото имаше и продължих със 20-30км.ч.да карам с недоумение и да гледам ,около пътя.До ден днешен,не мога да си обясня,какво е станало,но със сигурност има замесени местни,колкото и странно ,да звучи.вариянтите са ,два.Първия,докато съм карал ,на някой завой ,да епаднала,след мен кола,да я е взела и да са я отворили,изхвърлили са ненужните им дрехи,а останалото,със тях.Втория,да са я свалили,докато съм бил в кенефа ,и нататък.беше,много разочароващо,за мен.Най вече,заради снимките от Турция,но всяко зло,за добро,както гласи една народна мъдрост.Без,лаптопа,ходих по клубове,запознах се с много интерсни хора,имах Фейсбук,и бях,като всички около мен.Дори по ,късно в Керман,един германец ,услужливо ми даваше неговия лаптоп,но със насмешка му отказах и ходих ВЪВ КЛУБЪ.Някои,от вас,знаят но във Иран,има голямо ограничение на интернет,по закон.Но всички,минават през прокси сървари,и не се ограничават.Властите,го знаят,но не предприемат нищо,зашото е масово.Преди да тръгна ,разбрах,че в Иран има 27 милиона фейсбукабонати,как ви се струва.
След 20км.бавно каране и оглеждане(нищо повече не намерих),навих масура и влязох в Санандаж.Многоп бяха ми разказвали за този град,и все великолепни неща,дори някои от местните,смятоха,че е по красив от Есфахан.В последствие в Язд,се запознах с холандци,който ми,казоха ,че е голям пропуск.
Сега ,вече знаете,че не спрях.Тогава,бях толкова афектиран,че на едно колело,погрешка се завъртях два пъти и спрях да помисля,какво да правя.След минута двама военни на малко ендуро,спряха и ме попитаха ,на къде.По инерция им казах хамедан,и те ме изведоха от града ,към Хамедан.Махнаха,ми за изповодяк,и продължих.малко(50км.),след това КПП.Много,ме кефят тяхните полицай,имат едно строго изражение,докато се чудят ,дали да те спрат,а после стават едни хрисими,все едно че си им най големия приятел.Проверка,оглед,на мотора,ръкостискане(ако можеше,щяха да ме пргръщат),и ВЕЛКОМЕ ТО ИРАН.Не ,след дълго мотора взе да прекъсва,усетих се,че не съм зареждал скоро.Отляво видях стопанска сграда,едва се дотътрих на 50м.от входа.Излезе,Човека,бензин няма.Голям зор,бе да намерим маркуч.Източи 2л. и с усмивка ми ги подаде,знаех,че не струва нищо,но от учтивост,му предложих пари.Изгледа ме неодобрително,и аз съответно си прибрах парите.Усмивка,ВЕЛКОМЕ ТО ИРАН и продължих.
Започнах да усещам,че набли
жавам града,много коли,всички свирят,доближават ме,и намалят,снимат,не е кеф.
На входа на града една,кола със двама мъже и жените си,няколко пъти се изравнява с мен и снимат,свирят,поздравяват.Усетих,че сега е моят момент,изпреварване от дясно,кучки ,и спрях,и те спират.Излизат(аз съм шейха),поздравления,огледи.Питам,хотел и със пръсти и ръце показвам евтин.Едното момиче,назнайваше 10тина английски думи,и разбра.Карай ,след нас,и аз карам,първи хотел 80$,втори 70$,казвам не е за мен,или поне не сега.В суматохата,меканят да преспа у тях,добре,но те живеят на 50км,в обратна посока.Отказах,много искаха,да ми помогнат,едвам се отлепих и продължих(по мое усмотрение)към центъра.
Карам,залепи се едно моторче със двама и ми викат,нещо,спирам,и те.Хотел,единия се,качва,при мен,върху сака,и вика карай.Наляво,няколко надясно и спирам пред хотел(читав).за,колко вечери,ме питат,за една-70$-НЕ,и излизам.Моя,човек,се казва Абас,без да се изненадвам ,ми предлага да бъда негов гост.Готини,хора са иранците.
Активен

нищо хубаво не става лесно,и нищо лесно не е интересно!!!
бат Димо
Administrator
Hero Member
*****
Публикации: 1149


Honda VTX1300 S


Профил WWW
« Отговор #4 -: Септември 13, 2012, 09:44:16 »

Точно това очаквах и с огромен интерес чета.
Браво Питоне и благодаря, че ни отваряш очите за тоя край на света!!!!

 Добреее!
Активен
samotnika
Гост
« Отговор #5 -: Септември 13, 2012, 11:13:04 »

Издигна ми се в очите..... Зъл Зъл Зъл               Знаят хората какво да карат.... Добреее! Добреее! Добреее!
Активен
PITONA
Sr. Member
****
Публикации: 288



Профил Ел. поща
« Отговор #6 -: Септември 13, 2012, 11:53:43 »

Яхва,се Абас,зад мен на сака,след 7,8км.в най големия трфик,стигаме до дома му.Живее,в кооперция,на втория етаж,хубав апартамент,който делят с Хосем(другия на моторчето).Апартамента,беше,доста модерно обзаведен за ориенталски дом.Забелязах,че всичко беше на газ,дори осветлението със електическо запалване ,но на газ.Разтоварих багажа,поседнах и усетих ,за пръв път умора от деня.
Колкото,и да изморен и афектиран от случките,през деня,да бях,много исках,да разгледам местните забележителности,защото на другият ден пътувам за Есфахан.
Казах,на Абас,че трябва да излезем да хапна,нещо(не бях ял от Урмия),с ръце разбира се.
Абас,явно усети умората ми,и се обади на Хосем,който беше навън,да донесе храна.
Нахранихме се тримата,под съпровода на ирански рап(да,точно)от лаптопа им.през,цялото време,ме питаха дали ми харесва(и музиката,и храната),и аз кимах със препълнена уста.Сега,като се замисля,голяма картинка ,съм бил.
Абас и Хосем.






За града,знаех основно от Димо,че няма нищо особенно,голям Ирански град,но в който е живял и работил Авицена,и има музей в негова чест,но не си заслужава.
Излязохме,двата мотора.Искаха да бъдем тримата с моя мотор,отказах.В Иран,е нормално,да видиш на мотор по три,че и повече хора,качени.
Първа спирка,едно заведение за пушене на наргиле.Запознаха ме със всички(към 30 човека),обясних,му,че искам да видя туристическа забележителност.Тръгнахе ,към един баир над града,качихме се на върха.Уникално място.От върха извира река,и веднага става на 30метров водопад.Оказа се паметник,под егидата на Юнескo(според мен,целия Иран е за Юнеско).В скалите до водопада,преди хиляди години Ксеркс(персийски император),е издялал,някакви персийски завети.Лошото,беше,че вече бе тъмно,и имаше ограждения,неможах да се приближа ,за хубави снимки.


който го интересува повече



На връщане,Абас,много настоятелно иакаше да кара мотора,а аз категорично му отказах,но си остана със усмивката на лицето,симпатяга.
Прибрахме се ,към 22.00ч.,и почнаха разговори по тел.Започнаха,да заприиждат,някакви хора,събраха се ,около 12 човека,всеки носи нещо,за ядене,и пиене.Направиха софра(иранската дума е същата),на пода и почна едно ръкомахане,чак ме заболяха ръцете.Не,след дълго ,дойде,някъв пич и се представи за учител,не разбрах по английски ли(дано не),но беше много зле.Разказах,каквото можах,и ги помолих,да силягам.на минутата,всички се изнесоха,сложиха ,ми шалтето на земята(вече бях свикнал),и си легнах.Спах,като заклан,но по навик,станах в 6.00.Всички спат,поразшумях се,да ги събудя.Абас ,изкочи,и ме помоли да отидем да закусваме във сестра му,обещал и.Амии,ко да правя,слизаме тримата долу,и изненада,на тяхното моторче задната гума спукана.Не,не тримата,на моя,не става.Извикаха такси,и при сестра му,на закуска.За иранците,най важното хранене е закуската,така разбрах,всеки те кани на закуска.
Карам,аз след таксито,естествено с Абас,зад гърба ми,и влизаме във видимо богат квартал.Къщата,на сестра му,на два етажа огромна на площ,със много голям вътрешен двор .Влизам в палат,последна дума на техниката,навсякъде.Масата отрупана,със всичко(без свинско),незнам,от какво да ям.Натъпках се,напомних,че бързам,изпратихме се  с целувки,и тръгнах за Есфахан.



Активен

нищо хубаво не става лесно,и нищо лесно не е интересно!!!
PITONA
Sr. Member
****
Публикации: 288



Профил Ел. поща
« Отговор #7 -: Септември 16, 2012, 12:15:05 »

Днес,трябваше да измина,около 520км.,до Есфахан.Това,беше важен момент от пyтуването, за мен тогава.Есфахан,културната столица на Иран.Черешката на тортата,дето се вика.
Имаше дискусия,някъде ,тук из форума,как е правилно да се изписва.Разпитах доста местни,и всички(без изключение,казаха Есфахан.дори,един голям спортист(гордоста на Есфахан),който носеше тениска с  Исфахан,ми каза,че е грешно,и си свали тениската с изумление(незнаеше,че е грешно изписано).
Излязох от Хамедан,и спрях да погледна,на хартиената карта,от каде точно да мина.Есфахан е в центъра на Иран,и всики пътища водят,на там.До там имаше три пътя(по картата),но аз ,бях проверявал,преди това,във Гугъл и Гармина,там ми даваха два.Реших да тръгна по третия(най кратък).Докато си подреждах апаратурата,по мотора,спота се изтъркули по мен и падна на земята,и спря да мига.Вдигнах го рестарт и си тръгна нормално,успокоих се,и газ.
Същите,гледки,като по рано,нищо интересно.След,около 200км.,започна спускане от планината,и се отделих по нарочения,от мен път.
За първи път карах по селски,тесен път,със обичайния хубав асфалт и завои.впоследствие през един проход се озовах във една много зелена долина(направо джунгла),със всякакви засаждения,и без никакви коли.почувствах,се много сам,нямаше никаква жива душа,дори и птици нямаше.Долината продължаваше да се спуска,беше към 50,60км. дълга и тясна,на места по 2,3 км.накрая имаше градче,с порутини къщи и пак без хора(жегата започваше).В центъра се озовах на кръстовище,без знаци,и докато се чудих накъде да хвана,видях съвсем близо магазин за мотори и колела.Спирам,излиза омбашията,обикаля ме два пъти,гледа мотора,гледа мен с изумление.През смях,го попитах,за пътя до Есфахан,погледна ме пак,ухили се и вика ,чай.И там е ЧАЙ.Позамислих се,слязох и той се зарадва.тази долина ,и този град,бяха забравени от Алаха,далеч от главните пътни артерии,скрити зад високи хребети овсякъде.Надали,чужд турист е минавал оттам,пък,камо ли със мотор.Поднесе,ми чай,но погледа му бе все в мотора,и мълчи.Викам Ямаха,чак тогава ме погледна.Показа ми със ръце пари,написах,му на масата 10 000$(беше по лесно,за разбиране),не разбра.донесе лист и химикал,написах му пак,взе да смята,явно във техни реали.сметна и вика.Моя целия магазин струва толкова.Имаше 12 мотора и 20тина велосипеди,и аксесоари.Поръкомахахме си малко,учуди се,защо съм минал от тук,показах му на картата(нищо не разбра),и ми показа пътя за Есфахан.
Започнах,да навлизам във пустинята.Чак,сега усещането за Иран,както си го представях,преди пътуването,беше пред очите ми.



Слънцето започна,леко,полеко да придобива други форми.жегата вече,беше стигнала 36',незнам за хектопаскалите,но видимо,имаше слой със леки пясъчни частици(как ми дойде на акъла),над мен,и криеше отчасти слънцето.Жегата,не ме мореше,до 44',сух въздух ,издържам(изпробвано в Йордания).Качих се на магистралата,и пак започнаха,едни изравнявания,свирки,снимки,газ и дим да ме няма.Трафика,много се усили.Камион,след камион,в дясната лента,в лявата кола след кола.По,едно време,гледам спота примигва червено,оппа,нещо не е наред.Спрях,поразчовърках,го,няма промяна,значи е сгънал.Обадих ,се на Димо,да попитам за координатите,на хостела(Амир кабир хостел) в който е спал в Есфахан.беше ми ги дал,преди заминаването,но ги сложих в нетбука,а той вече го нямаше.
Та звъня,Димо вдига,и вика сега немога,на агне сме(сигурно много от вас са били),питай,някой полицай,те всички го знаят.Напуши ме голям смях,аз във нищото,другите на агне в планината в Бг.Продължих,следвах табелите Центрум(имаше и квартал Амир кабир),усетих,че стигам центъра,спирам,оглеждам се за полицаи,няма.Но,веднага ,около мен 5,после 10,15 човека.Викам,Амирр Кабирр Хостелл,всеки вдига рамене.Няколко човека ,викат хотел,викам ДА.Казват от тук,наляво,надясно,но не е това,което търся.
Иии,в следващия момент,един от тълпата,доближава се и ми казва,на чист английски "бъди мой гост".Сигурен,съм,че и други ,от тълпата са ме канили,но незнам Фарси.

АХХ,как,искам да ви видя израженията.

Не,не ,неискам,искам на хотел,моля ви.Вие сте най готините хора,които съм виждал.С добротата си,искате да ме затриете.Никой,нямаше да ме разбере.Отказах.

Бях,решил ,да спа,вече по хотели,защото ,от тези софри,неможех да си почина, колкото да е интересно,все пак,имах нужда,да остана сам,да не се съобразявам с никой,да си избърша гъза с хартия,дето се вика.Макар,че да си го мия,по ми хареса.
Явно,като са видели тълпата,полицаите веднага дофтасаха.казах,им какво търся,но,Не ,и те не знаеха,но много искаха,да ми помогнат.Обадиха се по радиостанцията,пак НЕ.Единия,отиде до стоянката на такситата,не след дълго каза карай(на никакъв английски),след жълтото такси.Гледам,всички жълти,но видях,че един излезе и ме чака.Карах 400,500м. след него,и стигнахме.минал,съм точно покрай хостела.А,преди това,карах бавно ,и се оглеждах,но съм го подминал.

Сега,да поясня.Тази снимка ,сигурно всички,от вас са я виждали от пътеписа на Димо.Втория стикер в центъра,от горе на долу,не е експедиция от Бг.,а е на някакви хора от Лондон,със бус дърт Мерцедес.Моя,английски ,не е никак добър,но DRAGOMAN,може би означава,някакъв човек,на нещо си,а може и да има някаква връзка,със Бг,незнам.
Настаниха,ме във двойна стая,за два дни на стойност 500 000 ИР(по малко от 30$),впоследствие от Димо разбрах,че със закуска(не ми пукаше,нали бях сам).В ,хостела бяха предимно чужденци.И най интересното за ,мене,че се запознах,със няколко Американци.Впоследствие и в други градове,срещнах много американ пипол.Чудех,се какъв ,му е проблема на Дъг.Всички,ми казваха,че са си изкарали виза,от трета страна(надали в Щатите има иранско посолство).Мисля,че проблем ,няма за Дъг.На,няколко пъти,ме питаха,дали съм американец,и със нерадост,разбираха,че не съм.Американската пропаганда в Иран,е на голяма почит(не мисля,че е за добре).Както,каза един Иранец,със който се запознах в Армения-Целият народ е опозиция на управляващите.
Но,за политика,аз в Иран,не смеех да говоря,а и не ми и трябваше.

Хотела,прилично добър.В стаята ,имаше хладилник,мивка ,централна климатизация(гадна работа,не можеш,я спря),и най важното затворен паркинг.
На рецепцията ,любезен младеж,на мноо добър английски,ми показа интернет клубъ,каде се намират основните забележителности,които исках да посетя. Докато си говорихме,явно дойде омбашията и започна,някаква кавга.Излязох навън и изчаках,да се оправят.На ,моя пич смяната ,му беше свършила и ,той излезе.Попита,ме дали в другите хотели,кадето съм отсядъл,говорят английсски,аз му отговорих,че за пръв път съм на хотел,и не знам.Но,за негово успокоение,му споменах,че рядко срещам англоговорящи Иранци,и той се зарадва,видимо много?пак започнахме разговора,за забелижителностите,и ми предложи ,да бъде мой гид.Беше вече 18ч.,и че няма време,ако иска утре,но утре бил на работа,и неможе.И ,така аз тръгнах сам,без цел и посока,във града.
Много,жив  и модерен град,пълно с хора,почти всички знаещи значението на думичката ХЕЛОУ.Навсякъде ме поздравяваха,разминавайки се.Странно,как ме различаваха,предвид,че според мен не се различавах много от тълпата.Реших,да не ходя,там кадето си бях набелязъл,а да го оставя за следващия ден.Просто се разхождах,по главните улици и попивах от атмосверата(страхотно е).един полицай,ми помогна да си купя ,и заредя,ваучер,че беше свършил.
От Иран,със техен опертор,международния разговор струва;Незнам ,колко струва,но за около 10мин.,ти взимат 1,5 $.,ако успееш да се свържеш(в големите градове е трудно).беше ,ми едно тържествено,исках да споделя със моите хора.
Първото,ми впечатление е,много зелено по улиците(макар в пустинята),и много паркове.После разбрах,каква е причината.през 2,3 ч.пускат вода от сифони ,по вадите по улицата ,и във парковете.



На търговската улица ,се редяха маркови магазини(истински,проверих),и заянатчииски работилнички.






за пръв,път видях КаНазаки ЦБР.

Също така,знаех,че ми предстоеше истинския ден,демек утре.
Отидох, до интернет клубъ,включиха ми проксито ,и се отдадох,на изкушението да споделям.В 23.00 ме "изгониха",отидох си в стаята,и се наслаждавах на самотата(голем кеф),в очакване на следващия ден.
Междудругото,спота не щеше да работи,та се обадих на Явор,и след дълги консултации,решихме, да не го давам на работилничката до хотела,кадето поправяха мобилни устройства.Така,останах и без спот,голям праз,за мен,кофти за вас.СОРИ.
За следващия ден,ще има много снимки.Да,пиша,че докато карам,хич,не се сещам за снимки,просто,ме грабва пътя и край,за което се извинявам.Искам,да стигна по бързо,а уникални гледки много.Отчитам,го като грешка.

Активен

нищо хубаво не става лесно,и нищо лесно не е интересно!!!
PITONA
Sr. Member
****
Публикации: 288



Профил Ел. поща
« Отговор #8 -: Септември 17, 2012, 10:57:54 »

И така,сутринта,ставам изтупан,избръснат.Отивам,на рецепцията,питам,от каде мога да си набавя карта на града на англииски.Рецепциониста,ми отговаря,че те нямат,но ме посъветва първо да посетя "площада на имама",там имало туристически офис,и може би ще ми помогнат.Начерта ми скица ,по която да го намеря,ако ли не да питам някои полицай,той ще ме заведе.
Толкова ,бях настроен,че излизам навън,няма джан-джун човек.Гледам 7.00ч.,всички спят още.Тръгвам по скицата,намирам площада,но всичко е затворено,все още.





Ах,това синьо,ми избождаше очите,под сутришната светлина.Беше,навсякъде,много красиво.







Целият площад,беше ограден със голям,закрит базар(капалъ чарши),типичен за ориента,но много по чист и красив.Бил,съм във най големия закрит пазар във света, Халеб(Алепо)Сирия,беше голяма цигания,но тук бе по различно.Знаех,че е най посещаваното място за пазаруване и отдих,на местните,но все още,беше твърде рано за навалицата.Иранците,не са от най ранобудните.



Занятчиите и търговците ,започнаха да отврят дюкяните.

мястото започна ,да оживява пред очите ми.

щанд ,за перуки,в Иран



полупразния паркинг за мотори.

място за чукане на ядки,има го на много места,и периодично минава човек,да ги почиства.


така изглеждат таваните,на базара,в по голямата си част.



кадри от двореца Али Капу,най високата сграда на площада.Висока 48м.











това са килими,на тавана.Все пак Персия..

мозайки,луда работа

поглед,към пустинята

колко труд,ли е това..











не винаги,са носели забрадки





вече,във голямата джамия













предстоеше,някаква религиозна церемония,и работници поставяха навеси за молещите се.Слънцето,бая напича.







Потърсих туристофиса,не го открих.Поразпитах,местните "професионални гидове",също не казват,ще им попреча на бизнеса.
Докато споделях по тел. със Васко,каде съм,и какво виждам,се доближи до мен младеж,учтиво изчака да приключа разговора,и ме попита.
-Говорите по руски.Отговарям Да
Оказа се иранец,учил в Москва висшето си образование.Позаприказвахме се,казах му,че не съм руснак,а българин.Със видимо удовлетворение,ми разказа,как е учил със красиви българки.Нещо,не ги долюбваше руснаците,незнам защо.
заведе,ме до туристофиса,на 20м .от нас.Бях,го загледал,докато го търсих,но ми заприлича на търговски офис и го подминах.
Много ,учтиво момиче,ме посрещна,даде ми подробна туристическа карта на града,куп брошури (всички на англииски).Сложих всичко в раницата,и попитах,колко струва.Нищо отговори тя,това е за туристите.
Тръгнахме да се разхождаме ,вече във пълната лудница,на площада и около него.Оказа,се че и Амир е "професионален Гид",но съм му бил симпатичен и,затова ми показал офиса.Разбрахме,се довечера ,да ме заведе на някакви традиционни,персийски танци,да не е валат,все пак.Те,това,беше голямо попадение,но по късно.Разделихме се с уверението и на двамата,че в 20.00,ще се срещнем,пред двореца,и се разделихме.
Докато напусках площада,един пич,ме поздрави(търговците ,там назнайваха език).Обичайните въпроси,и ме покани във неговия магазин за килими.Отидохме,всички от магазина,с радост ме приветсваха,направиха ми чай,че беше свършил.
Навън,беше станало 36",а в дюкяна имаше климатик,и малко почивка,щеше да бъде добре(голямо трамбоване беше).Някъде,бях,чел,че площада е най големия в света(съмнявам се)











бяха,Зороазтрийци.Втората по големина религия в Иран,предшестваща Исляма.
това е техният знак.



Естествено,че ме попитаха ,дали не искам да си купя нещо,от тях,но им казах,че съм с мотор и немога.Като разбраха,че съм с мотор,ме попитаха БМВ,не викам,ЯМАХА,учудено ме изгледаха.Просто повечето мототуристи там,са със БМВ.Разказах им за всичките си пътувания и маршрути набързо,щото нямаше излизане иначе.Забравиха ,за клиенти,за килими.Изпих,още един чай,и по жежо по здраво се изпратихме.
Тунинг характерен ,за жегите.

един,от традиционните мостове.

Остров със забавления.

Около реката беше много зелено.Подредени стилно паркове,каменни алеи,въобше красота.
Гугутки,те.

Всички,много обичат зеленината,щото е кът.По голямата,част от свободното си време прекарват във парковете.като ги гледа човек,ще си помисли,че не се хранят в домовете си,а в парка,на пикник.Особенно вечер,неможеш да си намериш място на поляната.





и със китари

контраста,между религиозни,и не,жени.

видяха ме

и тук

Малко,се опасявах,да снимам жени,но се престраших.Трябваше,да им обърна подходящо внимание,поне...







красота

семейство кюрди

от моста



контраст







тези мостове,така са проектирани,че с многото си отвори,създават движение на въздуха,което до някаква степен охлажда.

Жегата,бе станала,много голяма и тръгнах да се прибирам ,към хотела.Докато си вървях,две момчета ,ме заговориха(всеки,който назнайва малко език,идва да си говорим).Говорихме основно за компютри ,телефони и футбол.разбрах,че любимият им играч,е Роналдо и отбор Реал.Поиска да ми види телефона НТС.Искал,много да има АЙФОН,но понеже е американска компания,и се внася контрабандно струвал 1200$.Попитах,го ,ами Кока Кола,също е американска,но е основната напитка тук.Много се позамисли,защо е така.Разделихме се по пътя.Дочух,глас на голям мотор ,и се обърнах,към улицата.Беше Клиданор,аржентинеца с Дукати Мултистрада,който беше отседнал при Хосеин от Урмия.Много бързо мина,и неможах да му се обадя.Познах,го от снимките,които видях в Урмия.Помислих,че е в някой друг хотел,и се прибрах,разглобен.
Докато съм спал,станало 18.00.Ставам и ,айде пак юруш из града.Беше рано ,още за срещата с Амир,и реших да разгледам площада вечер.







атмосверата,беше ,вече съвсем различна.



Стана време ,за срещата.Амир,бе там,кадето се разбрахме.Тръгнахме,за мястото,което се оказа,доста близо,до моя хотел.По пътя,ми разказваше историята на града,попита ме ходил ли,си тук и тук,казах не.А той,клатеше глава,неодобрително.Нищо утре,каза,но аз му казах,че утре сутрин тръгвам за Шираз,и не става.Другият път,му казах без капка съмнение,но той не ми повярва.(обещал,съм си,на Васко ,също,пак да отидем)Качихме се ,на градски автобус.Чисто,нов модерен,автобус със климатик,и всички екстри.Амир,с гордост се похвали,че е иранско производство.Навлязохме пеша,през едни тесни улички в някакъв тих квартал.Стигнахме красив дървен портал,и хоп в една зала за обучение на ДЕРВИШИ,да точно.
Незнам,кой знае,и кой не,затова накратко.
Дервишите,както повечето ,знаем,са танцьори(най вече),но повечето им танци са със предмет,и без изключение оръжие.Те самите ,се имат по скоро за бойци и  духовно възвишени,отколкото за танцьори.Аз,видях само танци,но като им гледах упражненияята и загрявката преди същинската част,бая мускули и умения имат(има неща,които не се показват,явно).Дори ,който е виждал,как се въртят(най известния им танц,и най атрактивния),това е с оръжие.Въжета ,в който край има желязно топче,със различна повърхност.
Амир,беше говорил,преди това с брат си,но той от своя страна,не беше споделил с учителя,и се получи малка суматоха.Все пак ме пуснаха,запознах се със всички поотделно,накрая с учителя.Възрастен мъж(65г.),със страховит,на пръв поглед вид.Всички,имаха каменни физоономии,макар да им личеше,че се радват да съм там.
Учителя,ме попита,откаде(Амир превежда),от България казвам.Голяма усмивка на устата,каза,че се е борил с най големите български борци,и много добре познава българската школа,най добрата в Европа според него.Де да знеше сега,как е.
всичко,изглеждаше ,толкова мистично,чак настръхвах,като си помисля.А взалата освен тях, Амир и аз,нямаше друг.Едното момче,най добър сред всички,не само в Есфахан,беше брат на Амир.Впоследствие ,като излязохме от залата,аз видимо много развълнуван,Амир с гордост ми каза,че и той е тренирал там,но контузия,го е накарала да спре.
Имам,много хубав 20м.клип,но нещо при прехвърлянето,от картата(ах тези китайски боклуци) във компа,и се развали.Сега съм ,го дал на специалист да го поправи,ако може,и при първа възможност,ще го пусна.Уникално е!!!
Цялата програма ,се състоеше в:
15 мин. загрявка,слизане във дупката(сцената),и под съпровод на тъпан и песен,от страна на учителя,който е седнал,на висок постамент,гол до кръста,танцуват и показват уменията си.Като задължително има един дервиш,в средата,който води другите.Трудно,ми е да го опиша,дано клипа стане.
На няколко пъти,чух "Булгаристан" в песента на учителя,после от възбудата забравих да попитам Амир,но по всичко личеше,че представлението е в моя чест.
Песента,мисля,бе импровизация под отчетливите ритми на тъпана.Беше,цял ритуал.Който,сгрешеше,получаваше,хвърлена кърпа,от учителя и излизаше извън дупката,да тренира,а на негово място влизаше друг.Загрявката



шампиона,брат на Амир

тези бухалки(8кг.едната),не бяха сред най тежките,стигаха до 19кг.



тука се надъхват

горе в ляво,учителя.не е бил ,чак гол.

сега,можете,да обърнете внимание,на тениската на шампиона,за която ви разказвах за името на града.



толков са бързи,че апарата със двоен стабилизатор,едва ги хващаше

имах чувството,чеможеха,така да се въртят,по 20,30 мин,без да спират,и не им се завиваше свят.Имаха една отработена стъпка накрая,която ги заковаваше на място.



но,шампиона видимо,беше най добър.

това е друго оръжие.тежи бая и е от месинг.Въртят го,като лека тояга.

Без,да ги карам се наредиха,и ме поканиха да ги снимам.

залата



на снимките,са  великите дервиши на Есфахан

това е кост ,от риба Меч,и е ,част оръжията с които танцуват.Обясниха ми,че с костта ,боравят само най смелите,и само на "състезания",но не всички.Тази кост е на над 300год.,и вече не се използва,изтекла и гаранцията.

Поклоних се пред всички,стиснах им ръцете за довиждане.Във  този момент се почувствах богопомазан,колкото и гръмко да звучи.
Попитах Амир,дали да не оставя,някакви пари,той ми отвърна,че ще се обидят,и по добре на него,той ,щял да им ги даде.
Тръгнах си ,от най невероятното ,място в Есфахан.Попитах Амир,дали води,често туристи тук.Не,искам,но ги е страх,дори мислех,че и ти няма да дойдеш,отговори ми той.изпрати ме до хотела,попитах ,колко.30$,стигат,10$ за мен,останалите,ще взема сладкиши на момчетата(като няма бира).Дадох,му колкото поиска(това ,бе нищо за такова изживяване),но го помолих наистина да почерпи момчетата от мое име.Обеща,но знам ли.
Прибрах се,беше 23.30. Едни американци,с които бях се запознал преди,правиха,скандал за цената на стаята,а всъщност цената,бе изписана,зад рецепцията.И,им обясняваха,че не са разбрали,те пак(изроди).Незнам,дали по рано писах,но в Иран има едно, не много странно разделение на парите.Всичко е в риали.Пример:
100 000 риала,са-10 000 тумана.Подобно,като при нас,1000лв-1 бон.Иранците,използват думата ТУМАН,за по лесно.И наще американци,не разбрали,че трябваше ,аз да им разаснявам,щото парсите,немогат.Оставих,ги кротко,да се оправят,и се прибрах в стаята,баня и сън.
Охх,почти два дни,не бях,на мотора и много ми липсваше.Исках да дойде утре и да тръгна.За пръв път не бях се качвал,на мотора повече от 40ч.Като,си сам ,чувстваш една особенна връзка с мотора,като приятел,едва ли не.
Станах ,обичайно рано,и си стегнах багажа.Отврям вратата,и кво да гледам.Бележка на пода.(мислех,че я имам снимана,но греша).карам,го по памет.
Здравей,казвам се Клиданор и съм от Полша,правя околосветско пътешествие със мотор,видях ти вчера мотора на паркинга,и оставих бележка на рецепцията,явно не са ти я дали,затова ти оставих тази под вратата.Аз съм отседнал,във 8ма стая,обади се.
Бях,изненадан,толкова дълго време го дебна ,тоя пич.Но беше,още много рано,и не исках да го будя,защото,явно се беше прибрал,много след мен,щом не го усетих.
 На излизане,един нов на рецепцията ,вика-Сър,Сър,юу хев меседж.Усмихнах,се прочетох я,беше от Клиданор.Незнам,дали по рано писах,че Клинадор еАржентинец,но със полски паспорт,и регистрацията на мотора е полска.
Пича,ми вика отдавна е тук,но ми казоха,че не са ви виждали,за което много се извинявам.Какво,да го правиш,казах ,няма проблем и да ми даде ключа за паркинга.Отидох ,за мотора,паркинга се намира непосредствено,зад хотела,но трябва да обиколиш пеша,към 200м.Влизам,и до моя,едно лачено(УАУ) Дукати Мултистрада,по направен(пътешественически)мотор,не съм виждал.Толкова подреден(ужас),пълното оборудване на Туратекс.Оборудването,му беше сигурно,колкото струва мотора.В което ,впоследствие се убедих лично.Страхотно изглеждащ мотоциклет,впредвид,че съм предубеден,за тежките" ЕНДУРА"
Така,ме беше затворил,че едва си изкарах мотора.Закарах мотора,пред хотела,натоврих го и ,бях готов ,да тръгна.Как да го събудя,едва 7,30 е.Няма,будя,го,че път ме чака.Чукам ,на 8ма стая,нищо,пак чукам,по настоятелно,чувам мърдане.Разгеле събуди се,отвори,и с едно око ме погледна.
Изглеждаше,утрепан.показох,му неговата бележка,усмихна се и,каза даааа.
Съжалявам,че те събуждам,но ще тръгвам,и не мога да те изчакам.
-Но,но проблем.
Викам,ставай,да пием кафе,той немога сега,изчакай малко.Обясних,му,че немога да чакам.На крак,му разказах,от каде го познавам,напуши го на голям смях,видях неодобрителна нотка за Хосеин.Обясних,му какъв ,ми е маршрута,и ако иска заедно,но той,ми обясни,че днес,ще ходи на някакво специално място в постинята,което са му казали страхотни местни хора.Казах,му ,че тръгвам и да се наспи,да се наслаждава на пътуването и успех.Благодари ,ми и ми пожела същото и скорощна среща.Щеше,след 1200км.


Активен

нищо хубаво не става лесно,и нищо лесно не е интересно!!!
PITONA
Sr. Member
****
Публикации: 288



Профил Ел. поща
« Отговор #9 -: Септември 21, 2012, 11:38:19 »

И така,днес трябваше да достигна поредния ,много очакван град,а именно Шираз(520км.).По пътя,бях предвидил две спирки,които бяха по маршрута,и това бяха древните столици на Персийската империя,Пасаргада и Персеполис.
По пътя,този път,нямаше интересни случки,но ландшафта,се менеше от пустинен,към планинско пустинен.На едно място видях,голямо поле от танкове макети,може би да плашат западните империалисти.После видях голям военен ПВО гарнизон,съснасочени,към небето оръдия.
Влязох в отбивката за Пасаргада,и стигнах полупустинен пеизаж със разни, пръснати разкопки.
Нямаше много туристи,само един автобус японци с фотоапарати,и няколко коли местни.Разлгледах мавзолея на Кир Велики за 5мин.





Едно японче ме снима,и драснах ,към двореца на императора.



отгоре



някакъв луд,играеше ролята,на Кир,със завързани очи,под 40метрова пропаст.Може би,част от интериора.





наоколо





По късно,ще обобщя ,всичко видяно във двата комплекса.
Тръгнах за,Персеполис.Минах през една борова гора,контрастираща на околния пеизаж,и се озовах на най прочутото място(пресилено) в Иран.Беше 38",спрях на платен паркинг,дойде администратора,питах го за колко време,ще разгледам комплекса,каза 2часа.Поисках ,да платя за паркинга,отказа.Купих си билет,да ви кажа,ако го интересува някой,всички забележителности в Иран,са със твърда цена,навярно определена от правителството,и за разлика от Сирия,Йордания и Египет е еднаква за местни и чужденци,а тя е около 0,30$.







това е най честия релеф







Това място е имало уникална история,столицата на Дарий,но след,като Александър го е унищожил,почти нищо не е останало.Дори не се знае истинското име на града,а това име е дадено от гръцките летописци.
















Сега да обобщя.И двете древни Персийски столици имат уникална история,но като останки,не ме грабнаха,макар,че са едни от най известните забележителности на Иран,пред света(голяма грешка).Може би,защото обичам историята и съм се нагледал,на древни останки(Петра,Пирамидите,Помпей,Рим,Палмира и др.),не ме впечатлиха много.Вижте от историческа гледна точка(моя),старите персийски градове,действащи до днес, са най голямото историческо наследство(забележителност),на Иран.
На излизане,намерих офиса на гидовете.Вътре имаше ,само едно момиче.Попитах,как да се уредя със евтин хотел в Шираз,тя много любезно ми написа няколко адреса(на англииски и ирански),за което и бях много благодарен.много исках,да я почерпя,някъде довечера,НО...
Забравих,да ви пиша,че след изчезването на едната ми дисага,бях останал със два панталона(без екипа),и три тениски,двете от които еднакви,оранжеви,да не се чудите,защо съм все така облечен.Даже и двата ми панталона ,бяха омазани на десния крачол,със масло от изпусналата семеринга на кола,но в Шираз си купих,мноо модерно дънки.
Шираз,град ограден от няколко различни по вид пустини.
Още със влизането си,някак града ме грабна.Намерих централната част по потока от превозни средства.Просто не ми остана време да погледна бележката,камо ли да питам някой.Спрях в една (тогава)тиха уличка,до хотел(видимо скъп).Влизам,питам за стая,отговарят ми,че всичко е заето,но мога да попитам от другата страна на улицата,кадето също има хотел.Погледнах през витрината,да това е моя хотел.Питам за стая,но проблем,не знаят Енгилезе.дават ми телефон и говоря със жена,която говори,като американците,и много трудно разбирам.В крайна сметка се разбрахме,стая има,но паркинг няма.Кво толкова,мотора пред рецепцията.Настаних се,душ,преоблякох се,и излизам да разглеждам.На рецепцията,пак ми дават същия преводач.
Сър,уредили сме ,за ваша безопастност,да вкарате мотора в подземния паркинг, на отсрещния хотел,безплатно.
Толкова добре се случваха нещата,че чак вече не се учудвах.За хотела платих 36$,за две нощувки.
Шираз,това е градът на контраста.Тук се срещат три култури,много е цветно и различно от,кадето и да е в Иран.Градът е населяван от Перси,Араби,и Индийци(да).Понеже местният халиф преди 200г. ,искал градът ,му да бъде най красивият,най,най,наел индийци,които се славили със строителните си умения,и така те останали да живеят тук,и са се навъдили много(индийци).Уникално е.
В,този град,бях почти анонимен.Никой,вече неможеше да ми види мотора,а и имаше голямо разделение на етносите,дори видях синегога.Може би затова,никой не ми обръщаше много внимание.Но,градът,беше просто уникален.От изисканоста на персийската архитектура,до арабския кич,и индийската мръсотия.

това ,беше голяма атракция.Двугърба камила,там не се среща.















Това е слдолед,чаках 10мин.на опашка,за да разбера,какво толкова продават.Излиза от ,подобна машина за кайма,и има много различни вариянти.На другия ден си купих със Шафран,не ми хареса.

Започна да ,се смрачава.намерих крепостта със двореца на халифа,но я оствих за утрешния трип.

Прибрах,се в хотела,със намерението да си почина и да се наспя,че много емоции ,ми се събраха.Беше,към 23.00,тъкмо съм заспал,и ми се чука на вратата,много настоятелно.Ставам,със раздразнение,дърпам пердето,и гледам някакъв русоляв младеж,на около 20год.
Здравей,ще отвориш ли-много искам да се запознаем-аз съм от Америка,и видях байка ти,във гаража,на нашия хотел.Много е КУУЛ.Попитах,и ми казаха,че си отседнал тук.
Със нещастна физиономия,отварям и му подавам ръка.Запознаваме се,и му предлагам,че ще се радвам да се видим и разговаряме сутринта в 9.00,защото съм доста изморен.Разбра,ме и заподскача,като великденско зайче.Ако,не бях в Иран,щях да помисля,че е надрусан.Най малко ,съм очаквал,такова отношение от американец,мамка му.
Наспах се,но станах обичайно рано(7.00ч.).Помислих,да изчакам американския младеж,но впредвид неадекватното,му състояние и ,моето голямо желание,да разгледам града,не го изчаках,и поех.
Непосредствено до хотела имаше цех и магазин,за туристически палатки.Обърнете внимание на надписите.Накрая,на престоя ми в Иран,ще ви разкажа,подробно за Западната пропаганда там.Страшно е.







Реших,да разгледам крепоста ,от вътре накрая на деня ,предвид близоста със хотела ми.





прсетата ,са дяволи според тях,но добре,че ние ги ядем...

Първо,видях един музей на Водата,във всеки град ги има,просто е кът.Позволиха,ми да вляза,без да плащам,защото съм първия посетител за деня.Нищо интерсно,просто едно водохранилище под земята.



Тръгнах,към пазара,винаги по пазарите,ми е било най интерсно.Атмосферата е най жива.




Щанд,за подправки.Тук,най сетне се престраших,да попитам,колко струва шафрана.В Иран е най евтиния в света и тук струваше 680$ килограма.




Дюкяните,за бижута.Много обичат бижутата(златото)


Стигнах,до една голяма Джамия.Видях,че има ,голямо раздвижване,около нея.Имаше някакво,голямо религиозно събитие. Поисках да вляза пре пропусквателния пост.Загледоха ме,явно разбраха,че съм турист,и ме помолиха да си оставя,фотоапарата и телефона на съхранение,и да заповядам да се помоля на бог.Аз, се позамислих и отказах.


Натъкнах се на музей на Банята,със восъчни персонажи.общо взето,във тези музеи е много хладно,а навън бе 38'',и не ги пропусках.









Чопър,микробус.





Това е най разпространения пикап в Иран.Че ,това даже и самосвал...

Навсякъде в  целия град ,имаше такива комини, за прочистване на въздуха от пясъка.



Огладнях,седнах на едно ресторантче,донесоха ми някакъв омлет със домати и чушки,и някаква особенна подправка,която не разбрах,но беше супер вкусно.И кока кола.



Усетих,как всички,изведнъж изчезнаха,и раз брах,че е време и аз да се прибирам за следобедна дрямка.Беше станало 40".
На рецепцията,попитах ,дали ме е търсил,някой,не ме разбраха,и се прибрах в стаята.
Не ,ми се спеше,отидох,да си взема мотора и да се разходя из улиците на града.На паркинга,бяха го преместили,но усетих по изкривеното огледало,че са го изтървали.Нямаше поражения,и нямаше на кой да се оплача.Обиколих,празните улици на града.Видях по пътя автомивка,измиха го,снимаха се .намерих интернетклуб,за вечерта и се прибрах.Вече стана 19.00.,и отидох до двореца.



Това е ,както разбрах от местната охрана,е един от синовете на краля на Саудитска Арабия,демек принц,а около него имаше поне 12 човека охрана.









Вътре в двореца,имаше восъчни фигури,възхваляващи халифа.







Така,мина и ,този впечатляващ ден.
На следващият ден,трябваше да стигна до град Бандар Абас на Омрузкия пролив,портата между Индийския океан и Персийския залив,и най далечната точка ,от моето пътуване.







Активен

нищо хубаво не става лесно,и нищо лесно не е интересно!!!
PITONA
Sr. Member
****
Публикации: 288



Профил Ел. поща
« Отговор #10 -: Септември 27, 2012, 02:10:37 »

Веднага след Шираз,пътят навлезе в голяма бяла ,пясъчна пустиня.Тук,таме някой зъбер в далечината,малки оазиси,с по 2,3 полуразрушени постройки,пресъхнали реки,и така 600км.Прав и пуст път,голяма скука.Жегата,започна да се усилва.На 50,60км,започна да се усеща морския въздух,голяма влага.Пред мен висока,червена планина,навлизам във голям каньон,после тунел и излизам в долината на града.Поглеждам 44",слънцето отдавна се бе скрило над някаква мараня.Видимоста,рязко падна,плувнах в пот.Нямах уред за влажноста,но със сигурност бе над 95%.Започна да се образува,голяма колона ,от камиони по магистралата.
Вече,бях във града,но невиждах почти нищо от него,атмосферата ,бе изпълнена със влага и пясък.WELCOME TO HELL.
Града,беше почти пуст,рядко се виждаха хора,само коли,със затворени прозорци,и все така свирещи,докато ме разминават.
Навигацията ми показваше,че се движа непосредствено по брега,но аз море невиждах.Видях табела за хотел и влязох.Ох,кеф климатизация.Колко струва ,да отседна,при вас-100$-Нее.
Карам си из широки ,еднопосочни булеварди,и няма кой да попитам за хотел.Бях в центъра,и навигацията ми зареди хотел на 400м.
Из тесни улички стигам,и на бегом  във фоаето.Предложиха ми стая,без собствено WC,за 30$,въобще не се двоумях,наех я.
Бях ,решил,предвид,че е голям морски град,и най важното пристанище на Иран,да остана две нощи,но много бързо си промених решението.Идеята,ми беше,да разгледам,каквото мога ,и рано сутринта,да бягам на север.Бях,много разочарован.
Целия ,бях мокър,освежих се и излязох.



В,този град живееха ,само араби и индиици.Заради влажноста и жегите,Персите се бяха изнесли от там.Пълно със просяци и ваксаджии по призрачните улици.Мръсотия и воня, навсякъде.
Плажът



Водата приличаше,на рядка боза,а бях на стотина км. от един от най известните курорти на света Дубай.Впоследствие разбрах,че водата и там е такава,да се чуди човек.









Аз,съм морски,и съм свикнал,в която и държава да съм,да посетя крайбрежието.Но тук,беше голяма грешка.Нямаше ,абсолютно,нищо общо с Иран,който вече познавах.
По улиците хората,ходеха със маски на лицето,как ли дишаха.Аз ,без маска едвам си взимах въздух.



А,някой дори си дремеха на улицита,без да обръщат внимание,на атмосферните условия.



Много странно,80% от търговските улици,бяха банки и кредитни къщи(стотици).А останалата,част магазинчета за контрабандни стоки,и повечето маркови.С лодки и корабчета,ги пренасят от Оман и Дубай.Местната полиция,не ги закача,заради ширещата се бедност в града.
Неиздържах,повече навън и се прибрах в хотела.Обадих се на Васко,да му кажа,че не мога повече и се връщам(шега).Той се притесни,докато му обясних,че съм стигнал най далече,и вече тръгвам наобратно,но ми оставаха повече км. от колкото,бях изминал.
Въобще не ми се излизаше навън,и седнах на кръчмето във хотела,да вечерям.
Поръчах си някаква местна риба ,но да е добре изпечена.Или,аз бях много гладен или рибата беше разкошна,но си поръчах още една.Докато ми сервираха втората риба ,сервитьора потайно ,ме попита искам ли истинска бира.Срадост отговорих ДА,и попитах ,колко ще ми струва.-12$.Не ,ми се пазареше,а и нямах търпение да отпия.Донесоха ми кутийка Амстел,само да ми покажат,и ми я наляха тайно във цветна чаша.Това,беше най хубавото ,нещо,което ми се случи тук.
На сутринта,станах много рано(към 5),за да избягам от жегата.Натоварих мотора и дим да ме няма.Толкова,бързах да се махна от това място,че забравих да сипя бензин,и разбира се свърши на едно кръстовище.До като се чудих,от каде да намеря бензин,както обикновенно спря моторче със двама младежи.Естествено първо ме попитаха дали съм Американец,но бяха разочаровани от отговора ми.Единия ми вика-Америка ЙЕС,Иран ФААК.Посмяхме се,намерихме на улицата бутилка от минерална вода,изкараха маркуча от резервоара и ми наляха,към 300гр.Обясниха ми ,че след 2км,има бензиностанция и се разделихме.
Рано сутрин ,маранята не бе ,така гъста,и успях да видя голям град със много новостроящи се комплекси.Явно,привикваха хора с безплатни апартаменти,иначе немога да си го обясня.Както и да е,вече Бандер Абас,беше зад гърба ми.
Днес,трябваше да стигна град Керман,през град Бам.Град,в който има много ,какво да се види,според думите на Амир от Есфахан.
От бързане,да избягам,изтървах кръстовището за Бам,и продължих по царския път за Керман.След два дни,това щеше да ми коства допълнителни 400км.
Пак минах през червената планина през тунел,но на друго място,и след 200км.влязох,във друга пустиня,със по сух въздух,и"нормалните"37'.Пътуването,пак стана песен,докато не минах още 100тина км.,и двигателя спряяя.Посред нищото в пустинята ,виждаш само хоризонта около теб.
Ами сега?Почнах. Ток - има. Бензин - има. Разхвърлях го целия. Спряха две коли но нищо не разбираха и не им дадох да пипат нищо. След половин часово чесане по главата, при 37гр.на въздуха реших, че трябва да е бензинова помпа. Закачих я директно с кабели за акумулатора. Ни вопъл, ни стон. До тук добре. От местните дето бяха спряли с колите разбрах, че най близкото населено място е на 80км от тук. Неволята ме чакаше. Имах две писалки. Разглобих едната за да имам тръбичка и направих байпас, дет се вика. Изпих си водата от бутилка за 1,5 литра и я напълних с бензин. Мушнах маркуча в капачката и я закачих на слюдата. Готова система за преливане. Запалих и тръгнах,но на всеки 10тина км. спирах за зареждане на бутилката от резервоара. Между другото се оказа, че тази писалка е найлонова и се стопи. Добре че имах друга пластмасова, която издържа. И така стигнах до бензиностанция. Заредих и реших да пробвам на пълно дали ще има ниво за самотек. Бинго,но докога? Зареждах на всяка бензиностанция и се добрах до Керман.

Докато разпитвах месните с ръкомахане за хотел спря още една кола. Някъкъв взе да ми се обяснява пак. Викам му "НО ФАРСИ" той изкара телефона си и ми показва снимки на някви пистарки. После вика механик,механик. Ама я ела, че ми трябваш. Вадя аз помпата от джоба, а той грейна с усмивка, явно разбрал, че имам нужда от помощ. Тръгнах след него. На няколко пресечки ме закара на приличен хотел. След няколко минутно пазарене се настаних, а той долу ме чака до мотора. Вече се беше смрачило и се разбрахме за следващия ден в 11ч. да донесе нова помпа за смяна.
Това,беше най хубавия хотел на ,който спах през цялото пътуване.Собственици ,са двама братя(много любезни),които бяха идвали в България на почивка,преди 20г.,и много им харесало във Варна.
Във Иран,всеки който беше чувал за България,знаеше единствено Варна,не София,Пловдив,Бургас и др., а Варна.Морската градина ,в Балчик градината,Златни пясъци,Албена.После,като се замислих,ходил съм няколко пъти на Ботаническата градина в Балчик,и най много групи,бях виждал от Иран.
Хотела,беше лукс.Цената бе 35$,съ7с закуска,но като го напусках,ми направиха отстъпка(изненада)за 30$.Беше полупълен , със костюмари,само аз(засега) някакъв,гаден моторист.





по големия от братята


двамата

без помпа



Излязох,на разходка из града.Тук,вече картинката бе друга.Много чист,подреден град,много зеленина,с усмихнати хора.Пак ,бях в истинската Персия.
Хапнах дюнер,намерих си интернет клуб,посърфирах,и се прибрах да почивам.На другия ден ,бях предвидил да сменим бензиновата помпа и да разгледам, многото интересни места наоколо.


Активен

нищо хубаво не става лесно,и нищо лесно не е интересно!!!
PITONA
Sr. Member
****
Публикации: 288



Профил Ел. поща
« Отговор #11 -: Септември 30, 2012, 10:53:19 »

Язд,перлата на пустинята.Градът на Александър.Учудващо е ,защо не се нарича Александрия,впредвид,че е патрон на града,и повечето забележителности са свързани със Искандер(местното име).Клиданор и Ханс,доста ми разказаха за града,и бяха абсолютно впечатлени.
Показахами,каде са спали,и запознали,но за този хотел, знаех от наш Димо,а и това е ,може би най известният хотел в Иран,за пътуващите.Силк Роуд Хотел,има го в Лонели Планет,като една от забележителностите на Язд,но за него после.
Пътя,от Керман до Язд,беше все така през пустиня,после планина,и пак пустиня(не беше скучен),но доста натоварен,и със премеждия.
Почти,бях излязъл от Керман,и ми падна зарядното на гармина,и един камион мина през него.Не работеше,но по нататък ,го оправих.
Сетне,ме спряха за превишена скорост.До,като ми махаха куките,се зачудих дали да спирам,но след 500,реших все пак,да спра.Обърнах,отивам в насрещното при тях.Просто знам,какво следва,и ме напушваше смях.
Говорят,ми нещо,аз викам Но Фарси,давам си паспорта,гледат,питат ,на каде докато ми оглеждат мотора,пожелание за по бавно каране,и ВЕЛКОМЕ ТО ИРАН.Да,но докато се хилих в каската,по пътя изпуснах бензиностанцията.Не ,след дълго мотора умря,точно пред една стоянка за камиони.Викам си,точно навреме,пред бензиностанцията,докато се предвижвах по инерция.Да,ама Не.Сервиз,за смяна на масла.Събраха ,се всички,и казвам, НО бензин.Казаха след 5км.,показах им шишето,от водата,и се светнаха.Един,отиде,да точи ,а другите ме поканиха,вътре на сянка,че беше 39'.Нарязаха една голяма диня,и започна едно плюскане.Не,след дълго пича със шишето,се върна с една 5л.туба,викам не ве ,едно шише,ми трябва.Отказаха да преливаме,и те(да не се цапам)наляха цялата туба.
Няколко пъти,им благодарих,и тръгнах.Минах,през ,няколко КППта,за проверка,и влязох във Язд.Трафика,ме водише,към центъра(Нямах ГПС),и хоп на централното кръгово,спирам.Питам,първи,питам втори,никой незнае хотела(много странно).Виждам от другата страна,на кръговото полиция,отивам ,питам,незнае.Съвсем,спокойно,паркирам до полицейската кола(ужасно движение),слизам,и демонстративно си купувам сладолед.Знаех,че е някъде съвсем наблизо,но къде.
Полисмените,явно загрижени,изоставиха трафика,и започнаха ,да говорят по радиостанцията.Не след,дълго дойде полисмоторист със малко ендуро,попита ме за името на хотела,аз му казах и той грейна(знаеше го).Показах,му,че искам да си изям сладоледа,а той ме попита,дали може да се качи на мотора(в ,това отношение,бяха много учтиви.Наще хора ми разправяха,че налазват мотора,без да питат,при мен,не бе така.винаги искаха разрешение),накефи се много.Тръгнахме,какво тръгване.Колегите,му спряха движението на кръговото.Докато стигнахме(1,5км),ми показа всичките си моторжийски маймунджалъци.То,не бяха ,спиране на движението,преминаване на червено,само на задна не изправи мотора,голям фен.Прекара,ме през едни ,малки улички,едвам мотора минаваше.Спряхме,пред една врата,немога да вляза прав,вика е тва е хотела.Гледам,него,гледам вратата,нещо не е наред,не прилича на най известния хотел в Иран.Вика,тва е,с недоумение гледам на стената написано СИЛК РОАД ХОТЕЛ,със блажна боя.
Поведе,ме.Рецепцията,до самия вход,любезно момиче ,ме пита,какво търся,а аз още недоумявам.Казах искам да отседна тук,но ако може да ме разведе,да огледам.Речено,сторено.Излязохме,от тунелчето,на входа ,и изненада.Голям вътрешен двор,пълен с живот и туристи,от цял свят.Имаше и малък,басейн със златни рибки в него.Успяха,да ме изненадат.Изпратихме,се с полицая,и си взех самостоятелна стая,за 18$.
Първо ми дадоха стаята за 24$,но просто ,така поисках да видя ДОРМА,и ми свалиха,на 18$,без,да съм искал.
Хотела,се намира във най стария квартал,на града,който е под егидата на Юнеско.Също,така е бил гостоприемница,от хиляди години,още преди пътя на коприната.
Това е входа.



Това е вътре.









моята стая.







Местният любимец,вероятно персийска котка(не ги разбирам)





Страхотно място,просто идилия.Имаше ,много японци,холандци и немци.
Мотора ,трябваше да го приберем,в съседен хотел на вътрешен паркинг,но чаках някой,да дойде по късно.
Запознах се със един японски студент на 20г.Тръгнал да обикаля света през лятото,със самолети и всякакъв обществен транспорт.Беше минал и през София,а след Иран,щеше да ходи в Куба.Голямо лице,но му забравих трудното име.

Разбрахме се,след като прибера мотора ,да хапнем,и да ми покаже някои места в града.Докато,си пиехме чая,и говорихме,в хотела влезе двойка мотористи(мъж и жена).Поздравих ги,и излязох навън да им видя моторетките.Нови БМВета,ГС 800 и ГС 650.
Бяха холандци,Маделинде и Ариен от Ротердам.Тяхната история е много интересна,но по късно.
Дойде ,някакво момче и ни подкани да закараме моторите до паркинга,който беше на около 250м,от нас.Минахме,през най тясната уличка,която съм минавал,някога.Добре,че бях със една дисага,Ариен,трябваше да си сваля куфарите за да мине.



Оставих,ги да се настанят,а ние с Япончето излязохме на разходка.Много атрактивен,навсякъде ни спираха,и всички искаха,да се снимат със него.
Със местния баш рокер.





















Показа,ми тукашния музей на водата.







Япончето,се прибра да си приготвя багажа.Щеше да хваща днес автобус ,за Машхад,и аз се разхождах сам.
това е затвора на Александър,но щях да го посетя,на следващия ден.
тези кули,са климатици в стар стил,но още функционални.Създават,много силно течение около тях,въртят въздуха от вътрешния двор,и охлаждат,много добре.

това е пазара,на Александър,въобще всичко е на Александър.

Една,от многото джамии в Язд,се намираше,точно до хотела.
денем











нощем






По,пътя,за хотела се срещнах с холандците,и се уговорихме ,след половин час да хапнем в двора.
хубавия ден,завърши на един миндер със ,специално приготвено местно ястие,и много истории.Ариен ,отначало ме гледаше със подозрителност(?),но след известно време,се отпусна(холандци).Бях първият мототурист,който срещаха.Предната година,са били в Китай със велосипеди.За 3 месеца са прекосили Китай,от Изток на запад.Преди два месеца ,Ариен ,са го уволнили,той си намерил работа,но договора ,му стартирал,чак на 5ти септември,и ко да правят(горките),купили си по един нов мотор и юруш към Иран.После и те,като мен,искаха да посетят Армения и Грузия,но незнаеха,че границата Грузия-Русия е отворена(дори не ми вярваха),и нямаха руски визи.Следващата им спирка,бе Есфахан.Дадох им координати на хотела,и инфо за забележителностите.Разбрахме се на другия ден след закуска,заедно да обикаляме.

тов а е от затвора на Александър.





под пода са килиите.заграденото са прозорци

къщата,на местен големец,превърната в музей.















традиционна персийска врата,отясно чукат жените,отляво мъжете.

докато снимахме тази бегачка,дойде собственичката,и ни покани на чай в тяхната къща.



типична,уличка за Язд.





Стана 40',и се прибрахме в хотела.Толкова,ми беше хубаво там,че реших да се излежавам на един миндер в двора.Пълна идилия.
Донесоха,ми чай,предложиха ми наргиле,не отказах.До,края на деня не станах от миндера.Холандците се пресъединиха,по тъмно,вечеряхме,взехме си довиждане.На ,тях ,както и на мен,много им хареса,и щяха да останат още няколко дни.А аз,на другия ден,трябваше да съм в Кашан(400км.),със междинно спиране на,едно място в планината,което намерих в нета,Абианех.
Кашан,го избрах за пренощуване.Незнаех,нищо за там,но се оказа Бинго.






Активен

нищо хубаво не става лесно,и нищо лесно не е интересно!!!
PITONA
Sr. Member
****
Публикации: 288



Профил Ел. поща
« Отговор #12 -: Октомври 03, 2012, 04:50:03 »

Сега,като видях,какви съм ги писал по време на пътуването,не се сдържах,и ще сложа цитат,да се разбере,как съм се чувствал,на момента.

<<Сбъдна се една моя мечта. Исках да се върна хилядолетия назад във времето и ето - вчера и днес, това до някакъв момент се случи.
Язд е най-прекрасния град, който съм посещавал някога. Сигурно не се е променил от две, може и три хилядолетия. Хората си живеят, както по времето на Александър, дори го смятат за градски герой, усеща се духа от епохата на търговията с коприна.
Бил съм на места като Петра в Йордания и Помпей в Италия - изключително запазени древни градове, но пълни с туристи, не можеш да усетиш духа на града, хората живяли в него. Докато тук хората си живеят в хилядолетните къщи, канят те навсякъде да влезеш в дома им, да пиеш чай с тях, и въобще не си дават сметка, че са част от историята. Уникално е. За мен Язд е номер едно от дестинациите в Иран. И хотела в който се настаних ,за две нощи се намира в центъра на стария град, и от време оно е посрещал търговците на коприна, които идвали от изтока. Можеш само да стоиш в хотела и да чувстваш, че си на най-готиното място. Не случайно наричат града "Перлата на пустинята".>>--Готино съм го написал.

Рано сутринта,тръгнах за Кашан.Докато ,пътувах,нищо особенно,прав монотонен път,на ръба на пустинята.От ляво планина,отдясно пустиня.
Като си правих маршрута,преди тръгването,случайно в нета попаднах на един клип за Абианех.Много ме впечатли,и реших да го посетя.Отклоних,се за Абианех,и навлязох в планината.Тесен път,постепенно изкачване ,със готини завои и китни оазиси.Абианех е етногравски резерват,все още населен .Местното население,са само зороастрийци.Зороастризма,е пред мосюлманската религия,на Иран.Поради труднодостъпната местност,кадето живеят,са успели да запазят идентичноста си хилядолетия(като индиански резерват).Власта,се е опитвала дълги години ,да ги пречупи,да приемат Исляма,но не успяват.Направили,са градчето резерват,със такса за посещение.Времето е спряло,само по газопроводите и кабелите,се разбира ,че си в 21 век.Местните,се различават много.Носиите,са им различни,мъжете нямат бради,всичко ми се стори много различно.
Пак цитат,от ТЕКУЩИ ПЪТУВАНИЯ.

<<Точно,когато вече си мислих,че сам видял всичко най интересно от Иран,се появиха доста неочаквани изненади.
Незнам,дали писах,че се запознах с един Аржентинец със Дукати Мултистрада,тръгнал на обиколка около света,минал и през БГ, та тои ми каза за място наречено Абианех.Аз бях чел за него в интернет, но не му отдадох голямо значение. Голяма грешка.
Днес ми бе по пътя ,с малко отклонение от 30км.,навътре в планината. Оказа се невероятна находка. Планинско селце,почти недокоснато от цивилизацията. Точно по времето,когато пристигнах,започна ,някаква непозната за мен религиозна церемония,но не мосюлманска. Имаше два храма,единия джамия, и имаше двама,трима за молитва и тази сграда на окло 800 метра от джамията и пълна с народ, със странни носии,които не бях виждал досега. Мъжете със много широки панталони тип чарлстон, а жените със шарени носии и бели забрадки на червени рози. Тъкмо запитах един човек от церемонията дали са мосюлмани, тои ми отговори не, но започна ритуала и се включи. Вероятно са Зороастриици, но срещнах преди това зороастрици, и не бяха същите. Самото село е в планински оазис, със червено измазани кащи, с нетипичен за Иран стил, на по няколко ката, на по 300, 400години сигурно. И пътя,беше много живописен, със страхотни завои, бях забравил какво е.>>

По пътя за градчето,беше пълно със еднотипни землянки.





самото градче.









Под градчето,минаваше река,но не в корито,а на малки канали,беше изведена до всички къщи.Дрeвна ВиК система.Реката,явно идваше от върха над градчето.Можеш да видиш каналите,като пресичат под улицата,има малки шахтички,и чуваш ромоленето на водата.





Докато се разхождах,започна,някой да вика на умряло.Чуваше се из ,цялата долина.Тръгнах по звука,и стигнах,до храма ,им.Духовникът(жрецът),пееше някаква песен,но все едно ревеше от мъка.Бяха се събрали 200-300 човека.За мое голямо,щастие,предстоеше някаква ,тяхна литургия.
Храмът.Жените са на терасата,а мъжете,бяха вътре и цареше някаква суматоха.



Почти,нищо не знам за тази религия,и се чудих дали мога да снимам.А и всички,които са навън,бяха много заети,нямаше кого да питам.
Аз,седнах,пред храма,и стоях в очакване ,нещо да се случи.По едно време,спряха два пикапа,наизлязоха хора ,и започнаха да разтоварват огромно количество ,прясно приготвена храна,във големи казани.







Покрай,мен бързайки мина ,майка със дъщеря си,облечена във народна носия.Със жестове ,я попитах дали мога да снимам малката.Когато ги снимах,майката,ме спря,и сложи дъщеря си,на едно високо място,да ми позира.



Учудващо,за мен,имаше жени без забрадки,но не посмях да ги снимам.Имаше ,също и много местни туристи.















Градусите,чукнаха 40",а и път ме чакаше,и тръгнах.На паркинга,докато се обличах,чух познат звук.Бяха два мотора,бая натоварени.Спряха на 100м.втренчени в мен,после единия дойде.Бяха ,семейство австриици със стари ГСи,май 850,не ги разбирам тия БМВета.

След,като се запознахме със мъжа,повика жената от блутута във каската,явно и каза,че няма страшно,и тя дойде.









Те,се движеха,наобратно на моя маршрут в Иран.Бяха минали,първо през през Каспийско море,и пътуваха за Есфахан.Разменихме си впечатленията,казах им,че смятам да пренощувам в Кашан.Развълнувани,ми казаха хотела на който са спали,и местата,които ,трябва непременно да разгледам.Аз,за моя сметка,също им дадох същото инфо,за моите места.Разказах им за холандците,и предположих,че на следващия ден,ще се срещнат.Попитах,ги как се държат старите мотори,със усмивка,ми обясниха,че нямат никакви проблеми досега.Имат,ги от 13г.,и не харесват новите БМВета.Аз,винаги,ги базикам,дори Ариен(холандеца),ме попита,как ми е мотора.Трябваше да,му обяснявам,че със неговия ГС,даже баба ми може да пътува.Хубавото,е че между пътешествениците,хумора,в повечето случаи,е винаги на ниво.
Разказах,им за релегиозната церемония,и да я посетят първо.Пожелахме ,си на добър път и Енджой,и се разделихме.
Тръгнах за,главния път,но се качих на магистралата,за да видя,със какво е по различна от другите пътища.Много гладък асфалт,създава илюзията,че като натиснеш спирачка ,ще се хлъзнеш,но не.Четири ленти в едната посока(без аварийната).Имаше чекпоинт,на едно място,но като спрях,ми казаха,че за мотори не върви,и продължих.
Лесно намерих хотела.Стая за 20$,без ВЦ.И вече крача,из базара.Това е хубавото,на техните базари(затова са и направени),че във най горещото време,можеш,да се разхождаш,наволя, ,нали са закрити.Най важното,място,което трябваше да посетя беше,Дворците,на бившите владетели на Иран.Квартал-музей,със няколко дворцови комплекса.Повярвайте,трябва ви една седмица,да се разгледа.Аз,посетих,първият(нямах търпение),и царския(най големия)
Точно това ,търсих там.Тези дворци,все едно бяха излязли от приказките на Шехерезада.Може и точно тях,да са имали в предвид.
Това е първия,със 3 вътрешни двора,но беше в ремонт.

















Това е царския,със много вътрешни дворови.
Но със тези снимки на сегауправляващите,беше окипазен входа.































Много ,ми хареса това място.Толкова изящество,на едно място,никаде в Иран не бях виждал.На ръба на кича,но такава естетика.
Трябваше ,според думите на австрийското семейство,да видя и Царската градина,но нямах време за това,пък и се нагледах,на градини ,в Иран.За мен,градинското изкуство е създадено там.Още от стария завет,се споменават градините в пустинята на Персия.Не случайно,едно от старите седем ,чудеса на света ,са висящите градини на Семерамида и Вавилон.Незнам,по рано дали съм писал,но видях Бахайската стъпаловидна градина(уникална,направена на отвесна скала) в Израел(Хайфа),която е Иранско производство,така да се каже.Дай,им вода и им гледай сеира,дето се вика.Другия път,като съм там(дай боже),ще посетя и градината в Кашан.
Тръгнах си,към хотела,сас ясното съзнание,че утре,ме чака един,от най трудните преходи.
Това е нещо,което повечето от нас знаят,но там се използва за парфюми,или поне така разбрах.

А,това е една от любимите ми снимки,през цялото пътуване,незнам защо,не разбирам от фотография,просто ми харесва.

много,обичат водата,щото им е кът.

Минах,през рибен магазин,само да се раздразня.





Преспах,но знаех,че ме чакат 430км.до Каспийско море,на следващия ден.Един от,най трудните преходи,през цялото пътуване.Трябваше да пресека планината Алборз,по висока от всички в Европа.Имахме намерение,със Васко да изкачим най високия връх Дамаванд(5671м.),пеша разбира се.Но,с пича,който,кореспондирахме от БГ,да ни прибере моторите,се скри и останах на сухо.
Това ,е още една от причините да се върна там.














Активен

нищо хубаво не става лесно,и нищо лесно не е интересно!!!
PITONA
Sr. Member
****
Публикации: 288



Профил Ел. поща
« Отговор #13 -: Октомври 08, 2012, 09:14:47 »

Както писах ,знаех че ме чака труден преход този ден.
Бойко,беше ми казал,да си предвидя нощувка посредата на прохода през планината,защото движението е ужасно натоварено,и много бавно се кара.Имало,само един хотел,посредата.
И така,тръгвам по магистралата за Техеран.Все  едно,че карам по най голямата германска магистрала.След,Кум и четирите ленти в посоката,се напълниха,но се движех добре.Всички,ми свирят,аз не им обръщам внимание,и си карам.Нямах време за ситуации.
Навлязох в лудницата(околовръстното на Техеран).Техерчан,не влизаше в моите планове,космополитен град,много модерен.По това,което съм гледал и са ми разказвали,не бях много впеатлен,но пътната мрежа е уникална.От всякъде детелини,големи знаци,и планината,планината просто страшна.Представете си Витоша ,от София,но 4,5 пъти по надвиснала над града,само,че от север.
Околовръстното е ,едно голлямо,безконечно задръстване.Бях,екипиран,за минаване през планината,а на околовръстното,към 11ч.,бе 36'.после 38'.Около ,мен само тирове,докато пъплих със 20,30км.ч.По едно време,си мислех,дали ще достигна въобще ,прохода днес.
Не издържах,бях пред завиране,влязох в банкета,и ела ми глей сеира.Няколко пъти ударих картера,но трябваше да се измъкна от там,колкото може по бързо.Първо бързах,второ ,усещах,как потта ми се стичаше във обувките.От бързането,изтървах една детелина,че насложих ,още 15км.,в трафика.Бях,забравил,за планини,за всичко.Голяма борба беше,но излязох ,качих се на магистралата за Табриз,и се оглеждах ,за отклонението,към Каспийско море,знаех,че е съвсем близко.Най,после рязко завих,към града,от който почваше прохода.Спрях ,да си купя вода,че ми бе свършила,и понеже е голям трафика,сервизите и магазините за авточасти,бяха,като сергии.На ,няколко сервиза,питах ,за масло 10/50,или 10/60(това,бе за Бойко и Мони),но всичките им масла почваха,от 15,просто,там нямаха такова(сигурен ,съм,че сте намерили).Тръгнах,навлязох  в баирите.По,едно време,ме изпреварва полицейски мотор,и ми свири и продължава,естествено не му обръщам внимание.След 5км,същия мотополицай,ме спира,на КПП.
Обичайната процедура(документи,откъде,за къде).Показвам,му картата си,и казвам,трябва днес,да стигна тук.
Казва,няма да стигнеш,там,поне не по този път.-Чакай,ве човек,да не съм объркал пътя.-Не си го объркал,просто,този път,не е за мотори,забранен е.Отиди виж,оня знак.
Отивам,гледам знак,забранено за мотори,направо ми причерня.Връщам се,питам,от къде да мина за там.През цялата планина,от Техеран има два прохода,като и двата,ми обясниха ,че са забранени,за мотори.Трябваше да обикалям,над 700км.За,първи път,това,че съм с мотор,се обърна,срещу мен.
Сега,като,се замисля,има голяма логика.Просто,проходите са тесни,едно платно насам,и едно натам.При цялото,това беззаконие,за мотористите,като тръгнат,да минават,сигурен,съм,че е било мазало.Ченгето,ми каза,че е затворен от година,защото има,много произшествия.Пътната,им система е направена за тяхното движение,извънградско със автомобили,градско със мотоциклети,въобще,не са ни очаквали,нас гамените,мототуристи,да дойдем със нашите големи мотори,и да си правим,каквото си искаме.Да,ама аз,бях там,и немога да преминааа.
Докато се суетях(щото,бях решил,че тяхното няма да стане,а и адреналина ми беше на макс)(все пак,имах план,и маршрут),гледам,нашия мотополицай,се върти около,моя мотор и ме вика,за нещо.Пита ме,за кубиците,за килограмите,за скороста.Все,едно,че ми е най големия приятел,започнах,да му обяснявам,всичко с подробности,и му казах,ето качи се го пробвай,а той.-може,ли.Аз,ко да ,кажа,викам-може,ама ако ми дадеш да пробвам твоя.Падна смях.Неговия беше,хубаво Сузики ГС 750.Личеше,че много,го обича.Естествено,му обясних,че в Европа,това е един от най тачените мотори,и че в Булгаристан,почти всички полицаи,са със същия мотор,и са много доволни,а и аз много го харесвам.В,целият разговор,присъстваха,не повече,от 20 английски думи,всичко беше(представете си картинка),ръкомахане,сочене ,физиономии,и писане на ръка.
Върза,се.Каза,ми да тръгвам,но да бъда ,много много внимателен,да не стане някоя беля.Разбира се,му казах,че ще спазвам всички ограничения,нали все,пак съм ЕВРОПЕЕЦ.
Тръгнах,доволен от ситуацията,но след,2,3 км.спрях,няма мърдане.Тръгваш,спреш,караш със 20км.ч..Между другото полисмена,ми каза,че на следващият,ден започват,големи празници,и всички се изнасят ,към гьола,събирало им се почивна седмица,и са тръгнали,от сега.Не издържах,и газ в насрещното,добре,че насрещният трафик,бе относително слаб,но никой,не смееше да изпреварва,защото,през 5км. имаше полицейска кола.Имаше периоди,по 5,10км,изпреварвах всички.Напредвах,много добре.Но започнах,да навлизам в серпентините на превала,и насрещното чувствително се повиши.Използвах,всеки рискован момент,да изпреварвам.Големи красоти,то не бяха водопади,пропасти,отвесни скали,просто уникално,но аз не смеех да спра да снимам,нямах време за това.Почти,на превала,докато изпреварвах,цялата колона(вярвайте,колоната,беше 160км.,колкото и прохода),в насрещното се появи полицейска кола,като се изравнихме,шофьора,ми показа със жест,да го последвам,наобратно.Ужас,тъкмо бях стигнал върха,но като примерен европеец,ги последвах.След 2,3км.,на най близката отбивка спряхме,и започна едно викане,аз само стоя и гледам.Този дето ,най много викаше,след като,ми видя документите,и аз умишлено ,уж нищо неразбирах,се прибра в колата,и колегата му,ме посъветва да продължа,но много да внимавам,също ме попита,дали знам,че е забранено за мотори,но аз нали неразбирам ФАРСИ,нищо "незнаех".Обърнах и продължих,пак по същия"европейски" начин.Едно БМВ 7 серия,постоянно ,ме следваше,но след две,три рискови изпреварвания,се отказа.Слизането,беше подобно на Трансфаргашан,но много по дълго.Видях в далечината Каспийския гьол,и вече знаех ,че ще го достигна.От 160км,колкото е целият проход ,поне 100км.,карах в насрещното.Усетих,влагата и мириса,и всичко се промени коренно.Вече,се движех във джунгла.Да,толкова ,беше зелено всичко,все едно бях,на съвсем друго място,трудно,го възприемах.Целият проход,го взех за 3,5ч.
Климатът на Каспийско море е субтропик,до тропик,но като се вземе впредвид и високата планина,която спира пустинните течения,става чудо.От,пустинята,до джунглата,те делят едни 100км.,и една планина.Неисках да спирам,за снимки,защото не знаех колко ще продължа да карам докато изляза от прохода,а и бързах.
Ох море,ох кеф.Спрях,на подходящо място,според мен.Някакъв капан,но на самият бряг,и терасата бе на колове в морето,красота.
Не бях ял,от бързането,снощи в Кашан.Попитах,за храна,но се оказа ,че вървят последните ремонтни дейности за отваряне,жалко.





местния гъзар



В крайна сметка,преминах най трудното,а беше 16ч.Реших да хапна някъде по пътя и да си карам,пък докадето стигна.Пътят се движеше по самото крайбрежие,със много табели за стаи под наем,така,че не се притеснявах за настаняването.Самото крайбрежие,доста ми напомняше на нашето,но преди застрояването.Усещаше се влагата,и страшно ми се искаше да се топна.Периодично спирах на някой плаж,дори хапнах на едно капанче на пясъка.



а народа се къпеше





хапнах си густо прясна каспийска риба(не разбрах,каква е)

Каспийско море,е най любимото място за отдих на иранците.На,мен също доста ми хареса,изглеждаше много екзотично,със тази висока и зелена планина,навсякъде зелено,цветя и палми,готини заведения,чисто, красиви вили със големи градини,все едно бях в друга държава.Ехх и биричка да имаше.
Докато карах ,видях в един залив горичка,и в нея много палатки.Замислих се,аз вече близо 9000км.,мъкна палтка отзад,а не съм я разпъвал все още.Реших,тази вечер,предвид екзотиката да разпъна палатката.Обикновен къмпинг на плажа,със бани и тоалетни,доста заведения за хранене,плажни атракции,имаше  всичко,само биричка няма.
Местата за палатки бяха на отделни бетонни постаменти за голяма палатка.





Още,щом разпънах,започнаха да преиждат едни хора.Един ми носи чай,едно дете ми донесе сирене,трети ми предложи наргиле,пак бях обгърнат от внимание.Поръкомахахме си малко и придружен от гид се разходих по плажа.







Накиснах се в морето,малко хладно но ставаше.





хапнах,няколко печени царевици.

Докато се връщах към палатката,забелязох няколко човека да разглеждата мотора.Поздравих ги,единият знаеше сносен английски,и започна едно разпитване.Никой ,не повярвя,че съм тръгнал сутринта от Кашан,и сега съм тук.Навсякъде около нас цвърчаха барбекюта,и все някой носеше нещо.Много бяха любознателни,искаха всичко да им разказвам,но клепачите ,вече ми падаха.Казах,на преводача,че ми е много приятно в тази компания,но съм много изморен и ми се спи.Каза на всеослушание,и след пожелания за лека нощ,всички се разотидоха на момента.
Бях забравил,какво е на палатка във къмпиг,малко повече ми дойде музиката,около мен,но горе долу се наспах.Това,бе първичт и последен път на палатка за това пътуване.После в Армения и Грузия,мислех правя лагер,но до разпъване ,така и не се стигна.
За днес ,бях предвил да стигна до Армения(780км).
Станах много рано,всички спяха.Натоварих съвсем тихо мотора,и го избутах до главния път,да не вдигам врява,и газ.
По пътя все така много зелено,толкова гъсти гори,че пътя все едно че е тунел през гората.После преминах една огромна долина,цялата в оризища,и така стигнах до Астара.Пътя се отклоняваше,точно пред граничния пункт,със Азербайджан.Карах 50,60 км,на метър от кльона,от другата страна на мрежата се виждаше азерския път,доста лади се движеха за модерна държава.
Започна едно катерене по серпентини,качих се на едно голямо плато.Планината Сабалан,с едноименния връх,вижда се от всякъде.



Стигнах Град Ардабил,на кръстовището за Табриз,видях готино ресторантче,време беше за късен обяд,и без това добре се движих.
Поръчах си кебаб с ориз,и докато хапвах,дойде човек,представи се" Аим Тичър",и попита дали може да седне на моята маса.
Попита,от къде,накъде.Чертаех,му с пръст по картата,докато нагъвах кебапа.Нахраних се,казах му че тръгвам,и да попита за сметката.Каза,ми че я е платил.Нямаше,какво да направя,във такъв случай,ако се дърпам,ще се обиди.Благодарих му,излязохме отвън ,снимка за спомен,пожелание за лек път и газ.
Преди Табриз,свих по пътя за Армения.Започнаха едни дълбоки каньони,и хоп в една зелена планина ,без нито едно дръвче,просто уникално.

Пътят,беше изключително живописен,но за разлика от всички пътища в Иран,тесен и разбит.Явно не държаха на пътната връзка с братска Армения.
Имаше много пуснати крави по пътя.Излизам ,бая бързо от един завой,и насреща ми крава.Ами сега,излизам от пътя,и в канафката по очи,пак паднах.Канафката беше дълбока 50,60см.
И новото яке се скъса,но на мен нищо.На мотора,пораженията се свеждаха до счупена на две слюда,и паднал въздушен филтър.При удара,кормилото се бе завъртяло на държачите,и смачка малко резервоара,и скъса кожата.За това ,най ме бе яд.Трябваше да карам 4000км.,без слюда.
Спряха няколко коли,да ми помогнат да изкарам мотора от канафката.Изпратих ги,и започна ремонта.Скалъпих набързо,каквото можах,защото се мръкваше,и газ.
Бях си запазил реали ,да заредя евтин бензинец ,като за последно,но тънци.На границата с Армения бензиностанция няма,имало на 20км,по нататък,но нямах време.Имаше магазин,накупих си води,сладки,бисквити,неможах да ги изхарча,останаха за спомен.
Самото място бе удивително.Малка долина,обградена със високи,скалисти зъбери,и посредата река ,по която минава границата.
Влязох в митницата,малко суета.Подхвана ,ме един митничар и ме развежда.Искаха да свалям багажа от мотора и да го минават,през скенер,но след,като ми видяха физиономията,се отказаха,сладури.Набързо,ми оправиха документите,и ме пуснаха на арменците.
Напусках ,Иран със смесени чувства.Хем исках да видя и други места,хем много ми хареса там.
Следващото писане,ще направя обобщение,за много неща в Иран,и после  сме в Армения.
Активен

нищо хубаво не става лесно,и нищо лесно не е интересно!!!
PITONA
Sr. Member
****
Публикации: 288



Профил Ел. поща
« Отговор #14 -: Октомври 14, 2012, 09:43:59 »

Според мен,Иран е най добрата дестинация ,за мототуризъм в света.Какви са доводите,ми.
На първо място е бензина.За нас чужденците(когато бях там,сега е по евтин) струва 0.60ст.,а за местните 0.15ст.Въобще не съм го смятал за разход.
На второ място е пътната мрежа.Уникални пътища,маркировка и всичко необходимо да ти мине леко пътя.Като сметнем и подходящите атмосферни условия(много рядко вали дъжд),всичко е просто прекрасно.
На трето място.Забележителности.
Иран е толкова голяма страна,че ти трябва поне месец,да се разгледат основните забележителности.Има за всеки вкус по много забележителности.Исторически,природни,културни.Кеф ти планина ,море, красиви пустини,исторически паметници,културни градове и резервати,и много екзотика.
Четвърто.Изключително усмихнати и дружелюбни хора,и най вече(понякога досадно) гостоприемни.Просто е голямо удоволствие и приключение,да общуваш,със местните.
На пето място,слагам сигурност.По сигурен,и спокоен никъде ,не съм се чувствал.Има толкова,много полиция,че всъщност не съм допускал въобще нещо да се случи.И ако не правиш,особенно големи глупости,изцяло е във полза на туриста.Към,това мога да прибавя,и абсолютно никакви проблеми със Пътната полиция,дори напротив,само помощ,може да се очаква.А там,можеш да правиш и особенно големи глупости.
Шестото ,място е за всички останали цени.Просто е толкова евтино,че за 17 дни в Иран,изхарчих,колкото 5 дни в Турция,като не съм се лишавал от почти нищо.
Има,и още много предимства,но това,мисля обобщава моето мнение за дестинация Номер 1,за мото туризъм.Ако,някой има въпроси за нещо обезпокоително,може да ги задава,сигурен съм,че ще ги разсея.
Просто,не мога да разбера,защо Иран има такъв лош имидж,макар,че аз за мене си имам обяснение.
Като,пиша за сигурноста,визирам вътрешната сигурност.За външната сигурност,има много злонамерени мотиви,да се(надявам се НЕ) случи нещо.
Като,бях в Армения,се запознах със много интелигентен човек(архитект от Техеран).Със него вече,си позволих да говоря,за всички,моменти от политиката на Иран.Говорихме,повече от час,по всички вълнуващи мен теми.
Каза,че цялият народ е опозиция на правителството,но понеже правителството стои зад Шериата(ислямски закони),а също и държи петрола,няма как да му се противопоставят(все пак има 80%мосюлмани),а ако има някой осмелил се,го чака наказание по корана.
Каза,също,че последно време се наблюдава,отдръпване на народа от религията,точно поради тази причина.
Аз,също забелязах,че голяма част от обществото, не са  религиозни,получава се един вид обратен ефект.
Видях,много силно изразена външна пропаганда.Навсякъде,където гостувах във ирански домове,гледаха външни телевизии(сателитни устройства),най често от САЩ и Великобритания,по рядко от Турция ,Азербайджан и др.,които са изцяло на персийски език.Цяла пропагандна индустрия,финансирана незнайно( или знайно) от кой.Музикални програми,като МТВ,но на персийски,със полуоблечени мацки и Рап,също гледах Дискавари със техни субтитри.Напомняше,ми на времето,когато в БГ се слушаше,радио" СВободна Европа"и разни други.Но със ,тези нови технологии,няма граници,няма никакво затъмнение.А,също така и Интернет.Преди да тръгна,много се интересувах,оказа се че Фейсбук,има 17 000 000 ирански абонати,и наистина е така.Иранците по порода са много интелигентни и любознателни,но като немогат да видят Света отвън,го гледат виртуално,и никакви забрани немогат ги спря.Навсякъде,и на всеослушание показват,че харесват Западната култура(шерията,не го забранява).Понякога,докато ме питат,дали съм Американец,имах чувството ,че ги боготворят.Ужасно силна пропаганда,на която местните власти,немогат да се противопоставят.
Икономиката на Иран,изглежда много развита.Сигурен,съм,че е било така в съвсем близкото минало,но откакто има ембарго,местният Реал,стремглаво се обезценява.Като бях там,1$-17000,сега 1$-34000,а Бойко като са били там е бил 1$-10000.
Цялото производство е местно.Купуват патенти от цял свят ,и произвеждат всичко.Прост пример,видях една марка "АМИКО",Коятоо произвеждаше,почти всичко,от камиони(влекачи),до перални и мобилни телефони.Имаше внос на маркови стоки,но цените за нас нормални,за тях двойни.Заводите за автомобили,бяха патент на Пежо,Рено и Кия,но със малко променени имена.С една дума,Ембаргото,много ги мори.Инфлацията е жестока,макар да се субсидира.Правителството продава петрол в ограничени количества,и няма постъпления,на които се държи икономиката на страната.
Попитах,моя ирански събеседник,за Ядренета им програма.Първоначално,много ме учуди отговора ,му.Той ,я подкрепяше.
Каза,че незнае,дали имат ядрено оръжие,но е сигурен,че правителството,иска да има.И,неговото мнение е,че трябва да има.Беше,сигурен,че ядреното оръжие,ако го имат,няма да се използва по никакъв друг начин,освен за респект.Сигурен,бе че Израел,или която и да е била друга страна,не е мишена.Просто,геополитическата обстановка в района го изисквало.Въобще,говореше,всякакви гадни работи за правителството,но за ядрената програма,ги подкрепяше безусловно.Доводите ,му бяха:
На първо място постави Азербайджан.
В ,Иран има над 20 000 000 азери.Рано или късно ,ще искат да вземат голямо парче от нашата земя,а Азербайджан е въоръжен до зъби със модерно оръжие,и има апетити към Армения,но според него целта е Иран.
На второ място постави Турция.
Турция,няма грам петрол,а по границата имало големи залежи,и турция,ще иска също парче Персийска земя.Не на последно място постави и Кюрдския въпрос.макар,че Кюрдите са старо иранско племе,не изключва възможноста,един ден да има независим отделен Кюрдистан,и тогава страната пак се разделяше.
На трето място,постави Арабите и Ирак.
От векове,нашия,най постоянен враг,са арабите,каза той.
На четвърто място постави Пакистан.
В ,Пакистан,има 40%,персийско население,а и те(Пакистан)имат ядрено оръжие,все някак трябва да се противопоставим.
На шесто място ,не изключи и ново Тюркско нашествие от север(Туркменистан).
Попитах,го за Афганистан,той с насмешка ми отговори,че са наши.Афганистан са персийци,а и не са дразнител.
Попитах,го за Израел,отговорът бе странен за мен.
-Със Израел,би трябвало,да сме съюзници.И ние ,и те ,макар друговерци,мразим Арабите.Но,надали ,ще воюваме със тях(евреите).
Остана,само Армения,от всички потенциални врагове.Попитах,го.
-Със,Арменците,делим тази земя от 5 хиляди години.Има ,взаимно уважение,между нас(така,бе и в Армения).И,за нас иранците,е по добре да я има Армения.
Със две ,думи от всички страни дебне агресор,и той трябва да бъде спрян,не със война,а със респект.Ние не искаме война-каза той.
Ами,това беше за Иран.Исках,някой ако тръгва натам,да знае,от първа ръка.Много е готиноооо.





Активен

нищо хубаво не става лесно,и нищо лесно не е интересно!!!
Страници: 1 2 » Изпечатай
 
« назад напред »
Отиди на:  
Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.6 | SMF © 2006, Simple Machines LLC
Black22 design by Bloc
Valid XHTML 1.0! Valid CSS!